Голямата врата на трюма се затвори мъчително бавно. Когато най-после платната ѝ се прибраха с трясък и скриха червената светлина на гигантското слънце, останахме на тъмно и студено. Хора стенеха, охкаха и плачеха, викаха за помощ. Други крещяха в екстаз, че са се измъкнали живи от хватката на Хелиос.
Разполагахме с под две хиляди човека в бойна готовност. Много малко от онези, които бяха слезли с мен в крепостта на червеите, все още бяха между живите.
Едва по-късно разбрахме, че майор Робинсън е бил погълнат от гигантския червей заедно с много други. Стрелял бе с една от установките, които червеят си беше харесал. От целия ми команден щаб бе оцеляла единствено капитан Сарин.
— Жалко, че не убихме онзи проклет гигант — каза Сандра, когато най-после останахме насаме в стаята си.
— Червеите ще имат нужда от него да си изкопаят нова планина — казах аз.
— Изненадана съм, че ти пука за тях. Какво ще правим сега, Кайл?
— Отиваме си вкъщи. Ще обявим нова мобилизация и догодина, когато макросите дойдат за нов товар пушечно месо… какво пък, може да имаме някоя и друга изненадка за тях.
— Искаш да подновим войната?
— А на това тук как му викаш? — попитах.
— Е, поне победихме.
— Не — казах и поклатих глава. — Не победихме. Войната никога не е приключвала, а в тази кампания ние нанесохме щети на собствената си страна.
Сандра се сгуши в скута ми.
— Не те разбирам.
— Червеите бяха на нашата страна. Вече започвам да разбирам вселената. Ние сме органичният живот и истинските ни врагове са машините. Те са живата смърт.
— Искам тези кръвопролития да свършат веднъж и завинаги — каза тя.
— Е, още не са свършили. Затънали сме до уши в тях. Но аз си мисля за един нов вид война. Война на плътта срещу машините. Този път няма да целуваме големите им метални задници. И ще се бием на правилната страна.
— Можеш ли да ми направиш една услуга, полковник? — попита тя.
Погледнах я в очите. Лицата ни бяха близо, но не се целунахме.
— Само кажи каква.
— Не ме взимай с теб следващия път.
Изпухтях.
— Тогава не ме моли да идваш.
— Ще те моля, неизбежно е. Но ти не отстъпвай.
Усмихнах се.
— Знаеш, че винаги ти отстъпвам.
Сандра най-после млъкна и се целунахме. За кратко животът беше хубав.