Вдигнах рамене.
— Всичко сочи натам, генерале.
Той поклати глава.
— Само че грешиш. Поне за някои неща.
— В смисъл?
Кер кимна към морето.
— Знаеш, че имаме подводници там, нали, Ригс?
— Изглежда логично, сър.
— Е, нашите подводници могат да се спуснат до самото дъно. Ако направим подводници с достатъчно здрави стени, екипажите им ще могат да дишат и да функционират нормално.
Примигнах и свъсих вежди. Май се досещах какво има предвид.
— Тоест, не ви се вярва, че силната гравитация приковава Сините на родната им планета, така ли?
— Именно, не ми се вярва. Ти си учен, но не си физик. Не те виня, на самия мен ми трябваше време да го проумея. Проблемът не е в гравитацията, а в налягането. Ако Сините построят кораб и го нагнетят с достатъчно плътна атмосфера под високо налягане, би трябвало без проблеми да излетят в орбита. Така поне твърдят моите учени глави.
— Хм. — Намръщих се. В казаното от генерала имаше смисъл. Давах си сметка, че съм стигнал до прибързани заключения, базирайки ги върху разговорите си с „Аламо“. — Е, може би вътрешните им органи могат да функционират само при наличие на висока гравитация, проблем, който осигуряването на високо налягане няма да разреши. Така де, едва ли са просто мехури, чието вътрешно налягане трябва да отговаря на външното.
— За това можем само да гадаем.
— А и втората космическа скорост? Онази, която е необходима, за да се откъснат от гравитационния кладенец на планетата си? — попитах аз. — Става въпрос за гигантска тяга и ускорение.
Генерал Кер сви рамене.
— Работим на сляпо, но според моите умници това нямало голямо значение. Сините можели да издържат на гигантско ускорение. Щели да го усещат като гравитация, а с нея те са свикнали.
— Те всъщност не са сини, нали знаете това, сър?
Кер се засмя.
— Да, тази част я схванахме. Някакви други идеи защо Сините не са космическа раса?
— Май единственият начин да си отговорим на този въпрос е като ги попитаме лично. Знам ли, може да е някаква религиозна забрана, табу. Или пък друг някой ги е заплашил с унищожение, ако напуснат родния свят. Идея си нямам.
— Мда, теории всякакви.
Погледнах го в очите.
— Сър, това не е единствената причина да дойдете тук, нали? Не сте дошли да си приказваме за Сините.
Кер размаха отривисто ръце.
— Разбира се, че не. Но разговорът за Сините е важен, а и ми осигури предлог да дойда лично.
— Какво е другото, което искате да ми кажете?
— Мисля, че и сам знаеш, Ригс.
Кимнах.
— Вашите хора искат да променим споразумението, нали? Сър, важно е да убедите командването, че все още се нуждаем от Звездната армада. И че трябва да зачитат суверенитета ни. Сигурно си давате сметка, че самата ви поява тук е в нарушение на договорките.
Кер ме погледна в очите.
— Решенията, за които говориш, са политически и излизат от моята компетенция. Но в лично качество смятам, че си прав, ако това е някаква утеха за теб.
Тонът му не ми хареса. Говореше като човек, който вече е водил този спор от мое име и го е загубил. В гласа му се долавяше пораженчество, което не беше характерно за него. И изведнъж разбрах на какво дължа появата му. Дошъл бе да ме предупреди, а навярно и с крехката надежда да измъкне от мен аргумент, някакъв нов довод, с който да отклони правителството от взетото решение.
— Генерале — казах аз, — трябва ми време. Една седмица. Осигурете ми една седмица да събера флота си.
Той свъси вежди.
— Мислиш, че ще се върнат толкова скоро? Следим ги с новите си интерферометри. Вече са на половината път до орбитата на Юпитер и продължават да ускоряват.
— Накъде са се отправили?
— Това е секретна информация — каза той, — но… какво пък. Смятаме, че пътуват към Нептун или към Облака на Оорт зад него.
— Облакът на Оорт… — повторих, като се напъвах да върна нещичко от единствения курс по астрономия, който бях изкарал в колежа.
— Лъскаво име за сборище комети и камънаци отвъд Плутон. Има теория, че там някъде може да има още един… ъъ, още един пункт. Сборен пункт.
— Аха — казах и кимнах. — Като сборния пункт при Венера.
— Да, нещо такова.
— И аз си мислех, че едва ли са се отправили директно към друга звезда. Дори със скоростта на светлината ще им трябват години, за да изминат разстоянието. Дотогава пилотите ще са измрели, а това би лишило наносите от боксови круши за следващия рунд.
— Не забравяй, че всичко това са само догадки — предупреди ме Кер.