— Единица 14, активирай групова връзка.
— Групова връзка активирана — отвърна Четиринайсет.
Постоях мълчаливо няколко секунди, размишлявах на бързи обороти. Налагаше се да приема, че разполагам само с няколко часа. Нямаше да ни пуснат ядрена бомба. Дори обикновени бомби не биха посмели да използват. Целта им беше да сложат ръка на фабриките, а не да ги взривяват. Как щяха да подходят? Най-вероятно с командоси. Подводниците сигурно се бяха издигнали на повърхността и разтоварваха спецчасти по крайбрежието. Или хеликоптери пренасяха командоси от кораби навътре в морето. Или щурмоваци вече се придвижваха сред джунглата и ни затваряха в обръч.
„Снайперисти“ — хрумна ми изведнъж. С автоматични оръжия. Няколко десетки щяха да свършат работа. Не знаех дали куршумите, изстреляни с такъв снайпер, могат да пробият подсилен с нанити череп, но с нанити или не, хората ми не можеха да се сражават с вдлъбнати мозъци.
Втренчих се в Четиринайсет и облизах устни. Какво, за бога, можех да направя за няколко часа? Какво, което да ги спре?
7.
Решаване на проблеми. Постигане на максимални резултати с минимални ресурси. Притиснах с юмруци слепоочията си и ми стана малко по-добре. Това го можех — трениран бях да програмирам под натиск. Трябваше да изстискам максималното от наличното.
Замислих се. Не можех да построя цял кораб, но навярно бих могъл да спретна нещо, което да свърши работа. Разнообразни идеи започнаха да се люпят в главата ми.
Чувствах се като архитект, изправен пред гигантска чертожна дъска, бяла и празна. Нанитите можеха да построят „корпуса“ на всякаква конструкция с всякаква форма, можех буквално да ги използвам като глина, от която да оформя различни неща — малки и големи. Големи поне колкото хангара, в който се намирах, а може би и много по-големи. Така де, разполагах с много нанити. Близо половин час фабриките ги бяха бълвали с кофи. Освен това държахме нанити на склад в стаята за инжектиране. Което ме подсети за майор Робинсън. Вдигнах рамене — точно сега нямах време да се занимавам с него. Дори ако беше от онези, които получаваха кръвоизливи при процедурата, вече беше припаднал и нанитите възстановяваха нанесените щети. Така или иначе, най-лошото вече беше минало, а тази нощ майорът щеше да усвои новите си способности по трудния начин — в битка.
Реших най-напред да елиминирам системите, които не бяха от първа необходимост. Задрасках двигателите. Ръката? Абсурд. И без бордови фабрики. Над последното се замислих. А защо да не включа Четиринайсет в конструкцията? Бордовите фабрики бяха вършили отлична работа в нанокорабите.
Следващият въпрос засягаше мобилността. Имах ли нужда от мобилност? Танк ли строях, или оръжейна кула? Реших, че нямам достатъчно време. Мобилността е хубаво нещо, разширява многократно тактическите възможности, но моят случай беше спешен. Бих могъл да произведа страхотен танк, но ако машината го изплюеше един час след нападението, ползата щеше да е никаква.
— Значи ще е оръжейна кула — казах на глас. Четиринайсет не реагира.
— Четиринайсет, груповата връзка още ли е отворена?
— Да.
— Колко единици са необходими, за да се произведе един корабен лазер за един час?
— Изчислението не може да се извърши поради недостатъчна входяща информация.
Поех си дълбоко дъх в опит да запазя спокойствие. Напомних си, че влудяващите ме машини продължават да бълват нанити, докато аз се опитвам да пренапиша кода, така че времето им не беше изцяло загубено.
— Четиринайсет, отсега нататък, попитам ли за времева оценка, точност до една десета от астрономическия час ще е достатъчна. Заложи това в програмата си, както и че всички необходими компоненти ще са налице.
— Параметри зададени — каза Единица 14. Гласът ѝ се различаваше от онзи на „Аламо“. Възприемал бях гласа на кораба като женски, а фабриката говореше с баритонов мъжки тембър. Леко писклив.
— Така, колко единици ще са необходими, за да се построи един корабен лазер за един час?
— Изчислението не може да се извърши поради недостатъчна входяща информация.
— Добре, умнико. Каква информация ти липсва?
— Времето за сглобяване на отделните компоненти не може да се изчисли.
Замислих се. Портативните лазери се състояха от три части — реактор, кабел и самото устройство за изстрелване. Ако хиляда машини произведяха хиляда компонента, вероятно биха свършили работата за минути, но не така стояха нещата със сглобяването. Най-добре би било да използвам трикомпонентната система и сега. Бях произвел толкова много портативни лазери, че несъзнателно мислех за големия лазер по същия начин. Задал бях въпроса си по неправилен начин. Фабриките не се справяха добре с въпросите с отворен край.