— Добре, разбирам къде е проблемът — казах. — Четиринайсет, искам една свободна единица да конструира реактор с достатъчна мощност да захрани корабен лазер. Започни процеса веднага.
— Командата неуспешна.
Заля ме гняв, познат на всеки, сблъсквал се е компютър, който отказва да изпълни кода си. Примигнах. Идеше ми да ударя с юмрук глупавия чайник. Овладях се с усилие. След това похвалих сам себе си за това лично постижение — нов личен рекорд в самоконтрола.
— Каква е грешката? — попитах, когато се сетих какво да попитам.
— Не е посочена Единица.
— Добре, възложи задачата на Единица 12. Изпълни незабавно.
Колебание.
— Командата приета. Дванайсет започва процеса по производство.
— За колко време ще изпълни задачата?
— Два часа, точка седем.
Усетих капки пот да се стичат бавно под мишниците ми. Заедно със сглобяването щяхме да отидем минимум на три часа, и то ако всички останали компоненти бяха готови навреме. От опит знаех, че производството на реакторите е най-времеемко. Теоретично сигурно бих могъл да впрегна няколко единици в конструирането на един реактор, но дори да беше изпълнимо, сега нямах време да го организирам.
Големият въпрос беше: Имах ли три часа? След един щеше да се стъмни, след два щеше да е непрогледна нощ. А командосите обичат мрака.
Наредих на две от другите единици да се заемат с кабела и пушката. Времето ни притискаше, иначе сигурно бихме се справили и по-добре. След кратък интензивен размисъл наредих на още две групи от по три машини да се захванат със същия производствен процес. С малко късмет след три часа щях да имам три автоматизирани лазерни кули.
А после си дадох сметка, че ни е нужно още нещо.
— Четиринайсет, трябва ми предварителна оценка за конструирането на въртящо се моторизирано коляно, от онези, които формират ядрото на корабна оръжейна установка.
Мълчание.
Въздъхнах. Всъщност не му бях казал да го направи. Просто бях описал какво ми трябва. А на Четиринайсет не му пукаше какво ми трябва на мен. Думите ми не съдържаха инструкция, следователно машината ме беше игнорирала.
— Четиринайсет, колко време ще бъде необходимо да се построи компонентът, който описах току-що?
— Един час, точка четири, при зададените по-рано параметри.
Наредих три единици да започнат производство на лафетите за новите оръдия. Ред беше на по-лесните части. Трябваше ми що-годе интелигентна контролна система, която да оперира с готовите оръдия. Това беше лесно, защото нанитите, изключително гъвкави в това отношение, трябваше просто да се конфигурират в когнитивен рояк. Слагаш ги в кутия и получаваш първичен процесор. Ако им дадеш достатъчно време и входящи данни, те усвояват задачите си и стават относително интелигентни. Наредих три мозъчни кутии да влязат в производство незабавно. Не исках насочването на оръжията да остане в ръцете на новоизлюпени системи. Ако ги комплектувахме сега, щяха да разполагат с два часа да се организират. Междувременно щяхме да ги свържем с други, по-опитни мозъчни кутии, от които да копират полезен софтуер, преди да ги инсталираме в оръжейните кули.
Щракнах с пръсти. Бях пропуснал нещо.
— Сензори… мамка му! Четиринайсет, три единици да започнат работа по сензорно-насочващи системи.
Разполагахме с трийсет и шест фабрики. Скоро всички те се трудеха усърдно. Половината бълваха нанити, другите работеха по зададените компоненти. Суровите нанити щяха да оформят корпусите на оръдията.
Реших да не рискувам излишно с местоположението на новите оръжия. Производството на реакторите щеше да отнеме най-много време, затова изглеждаше логично да построим кулите на покривите на хангарите, където се конструираха трите реактора. По този начин, когато реакторите се излюпеха, моите хора щяха просто да ги включат към сглобените вече установки и системите щяха да са готови за работа.
Довършвах кодовете, когато вратата на хангара се разтресе от силни удари. Погледнах натам, вдигнал вежди. Кой можеше да е? Кер ли се бе върнал с надежда да ме разубеди? Или хората на Куон бяха забелязали вражески елементи?
Отворих вратата и се ококорих изненадано. На прага бе Сандра. Куон стоеше на крачка зад нея, смутен.
— Не можах да я спра, сър. Каза, че имала право.
— Здрасти, слънце — казах аз.