Заобиколих пълзешком лафета на оръдието и вперих поглед в дърветата по края на базата. Преди месеци бяхме издигнали нещо като ограда от дървесни стволове с малко бодлива тел отгоре. Кой да знае, че е трябвало да се потрудим повече? По онова време единственият ни враг бяха макросите и конвенционалните фортификационни заграждения изглеждаха безсмислени — така де, и най-яката ограда не би спряла трийсетметрови роботи. Затова се бяхме ограничили до дървена ограда с малко бодлива тел.
Посегнах да включа вътрешната комуникационна система, но се въздържах. Пехотинците ми се сражаваха и би било тъпо да им отвличам вниманието с въпроси.
После се сетих за Куон. Той едва ли се намираше в разгара на битката, а не беше изключено да има ценна информация. Свързах се с него по директната линия.
— Тук Куон — каза той.
— Нещо от патрулите? — попитах аз.
— Влезли са в престрелка, нямаме жертви. Засега — толкоз. Ако питате мен, и двете страни стрелят по сенки. Нашите не са в настроение за приказки.
— Нищо чудно. Има ли някаква причина да не продължа своята работа тук?
— Не знам за такава, сър.
— Уведоми ме веднага щом твоите хора докладват — казах аз и прекъснах линията.
Клечах зад лафета и размишлявах. Гората наоколо тънеше в тишина. Дори насекомите бяха замлъкнали. Не ми харесваше тая работа.
— Всичко наред ли е, сър? Можем ли да продължим? — попита шепнешком един ефрейтор, промъкнал се до хангара.
— Не знам — отговорих. Погледнах надолу към хората си. Следяха зорко околността във всички посоки. Вдигнах глава да погледна небето. Нямаше и помен от хеликоптери или парашути. Дори окъсняла чайка не се виждаше. Не ми харесваше тая работа, ама никак.
Скочих на земята и обиколих хангара. Не видях нищо подозрително. Свързах се с Куон.
— Тия са призраци, да знаеш. Или не са тук, или са много добри.
— Мисля, че е второто, сър — отговори Куон. — Току-що открих нещо. Елате при мен.
Хукнах приведен през откритото пространство и по едно време ми се стори, че чувам някакво изщракване. Или беше плод на въображението ми? Стигнах до Куон и той посочи назад, там, откъдето бях дошъл.
— Току-що стреляха по вас, сър. Видях искрата.
Погледнах назад и се долепих до сградата.
— Какво искаше да ми покажеш?
Придърпах към себе си най-близкия пехотинец. Човекът беше отпуснат, сякаш го държеше единствено костюмът му. При по-внимателен оглед открих, че по-голямата част от главата му липсва.
— Снайпер — ненужно обясни Куон.
Изръмжах. Ядосах се и едновременно с гнева в главата ми се пръкна една идея. Включих общата връзка.
— До всички, които са в моята база. Изключвам линията и преминавам на гласови команди. Отваряйте си ушите.
Изключих комуникацията в шлема си и повдигнах забралото, за да освободя устата си.
— Искам всички да се прицелите в дърветата покрай базата. Изберете си някое голямо дърво. Като видите светлината от моя лазер, стреляйте. Всеки да подпали по две-три дървета в различни посоки.
Никой не попита нищо, но аз усещах погледите им върху себе си, знаех и какво си мислят: „Полковникът пак ли е откачил? Какво са ни направили дърветата, че да ги горим?“ Не ми се занимаваше да им обяснявам. Ако бях прав, всичко така или иначе щеше да им се изясни.
Прицелих се и изпепелих върха на един бор. Автоматичното затъмнение се активира моментално, после очилата ми потъмняха допълнително, когато още десетина лъча подпалиха тихата нощ. Разлетяха се стреснати птици, крещяха и пляскаха с криле. Част от дърветата лумнаха в пламъци, горящи отломки заваляха към земята.
След няколко секунди прекратихме стрелбата и зачакахме, наострили уши. Някъде от север се чу вой. Звукът секна само след миг, но бях съвсем сигурен, че този път не е плод на въображението ми.
— За какво беше всичко това, сър? — прошепна Куон в слушалките ми.
— Ела тук — наредих аз.
Куон притича и клекна до стената на четиринайсети хангар. Казах му, загледан в догарящите дървета:
— Мисля, че ни чуват. Използваме тяхното комуникационно оборудване. Не са заглушили вътрешната ни радиовръзка, което най-вероятно означава, че ни подслушват.
— Добре, значи минаваме на гласови команди?
— Да, освен за кратки съобщения до други отряди, като твоя, да речем.