Наносензорите не възприемаха входящата информация като нас, чрез сложна зрителна система, но различаваха образи и цветове. За разлика от хората, при които зрителната информация е с първостепенен сензорен приоритет, при нанитите тя се явяваше само спомагателен източник на данни. Иначе казано, ако не хората, а кучетата се бяха издигнали до върха на хранителната верига, цивилизацията им щеше да се гради около миризмите. Хората също различават миризми, но за тях тази информация е второстепенна. Ако кучетата бяха способни да изразяват сарказъм, сигурно щяха да въртят многозначително очи при мисълта за нашето обоняние. С времето бях стигнал до извода, че наносензорите долавят предметите триизмерно, благодарение на което можеха да чертаят карти за нас. Използваха нещо като пасивен радар и сонар, долавяха обекти и движение в пространството въз основа на различни входящи данни от сорта на вибрациите и радиацията.
— Включи в списъка с мишените — вражески единици, които стрелят с оръжия по тази кула — казах аз. С това указание едва ли можех да сбъркам.
— Включване в списъка — успешно — отговори Кула Едно.
— Гласът ѝ е странен — отбеляза Сандра.
— Мда, май всички мозъчни кутии имат пискливи гласове, пубертетски. Гласът на кораба ми харесваше повече.
Реших да започна със списък на неща, по които кулата имаше разрешение да стреля. Всичко останало ѝ беше забранено. Това беше най-лесният начин да сортирам едно голямо множество от данни, пълно с неизвестни величини. Би било твърде сложно да задам списък от неща, по които не бива да стреля. Вместо това щях да задам на кулата по-малкото множество, в нашия случай — набора от позволени мишени. По подразбиране всичко, което не влизаше в този кратък списък, не би трябвало да представлява интерес за оръжейната кула.
Трябваше да внимавам много, разбира се. Ако допуснех грешка, моето малко чудовище щеше да отстреля собствените ми хора и това щеше да е изцяло по моя вина. Вече бях изпитвал този сорт вина и не исках да я усещам отново. Поех си дълбоко дъх. Пот се стичаше по лицето ми. Сандра беше права, че в хангара е задушно.
— Включи в списъка с мишените — вражески единици, които стрелят по мен, Кайл Ригс.
Сандра ме следеше с разширени очи. Знаеше какъв е залогът. Виждала бе как „Аламо“, в пристъп на вдъхновение, избива тълпи невинни хора.
— Защо просто не ѝ кажеш да стреля по всички войници без наноподсилване? — предложи тя.
— Ами ако Кер се върне в опит да отзове атаката? И него ли ще изпепелим? — попитах и ѝ махнах да замълчи. Тя сякаш се подразни. Реших, че ще се тревожа за това по-късно. Ако врагът ни нападнеше сега и оръжейната кула не беше готова да отвърне на стрелбата, щеше да е безполезна. Но ако насочеше огъня си по моите хора, щеше да е още по-лошо.
— Включи в списъка с мишените — вражески единици, които стрелят по Сандра или по сержант Куон.
— Биотичната идентичност на посочените лица инкорпорирана — каза кутията.
Стигнал бях едва дотук, когато чухме характерния писък на минохвъргачка. Наведох се над Сандра да я прикрия с тялото си.
— Шрапнелите няма да пробият хангара, нали? — попита тя.
— Кула Едно, активирай се! — извиках. — Прихвани източника на настоящата стрелба и отвърни на огъня!
Серводвигателите започнаха да жужат и прищракват. Вече бяхме задали наблюдателна система върху една от стените. Появи се релефен образ на лагера, съставен от издигнати метални линии. Оръдието се завъртя в посока изток. Жуженето започна да набира сила, машината се подготвяше за стрелба.
Свалих шлема си и го бутнах в ръцете на Сандра. Тя схвана идеята без излишни обяснения и двамата се разбързахме да нахлузим шлема на главата ѝ. Не знаех дали светлината от лазера ще проникне в хангара, но предпочитах да действам на сигурно. Стиснах здраво очи и ги затиснах с юмруците си. Казах си, че дори да ослепея, нанитите ще възстановят очите ми. За разлика от мен, Сандра не можеше да се утеши с подобна мисъл. Чувах я как диша накъсано в шлема.
Оказа се, че сме се тревожили напразно — светлината не проникна в хангара. Прозвънтя мелодичен звук и кулата леко се разтресе. Но нанитната обвивка на хангара, превърнат в оръжейна кула, не пропусна никаква светлина.
— Чувам хората ти да говорят, в шлема — каза Сандра, гласът ѝ беше приглушен.