— Патрулен взвод, докладвайте — казах аз.
Мъжете се спогледаха. Бяха напълно екипирани, затворени в костюмите си, и нищо чудно. Ефрейторът, който командваше отряда, пристъпи колебливо напред. Познах го — беше индиецът, с когото бях разговарял при портите преди часове. Зад него, също толкова колебливо, стояха седмина мъже.
— Полковник Ригс? — попита той.
— Аз съм. Докладвай.
— Сър, влязохме в сражение с врага. Знаете ли кои са те, сър?
— Имам известна представа. Дай подробности.
— Бяха хора, сър. Армейски рейнджъри. Убихме двайсетина, а след като разбрахме кои са, прекратихме стрелбата и тръгнахме назад към базата. Какво, по дяволите, става, сър?
Гледах ги няколко секунди, преди да отговоря:
— Добре, момчета. Ще бъда напълно откровен с вас. Ако решите да си тръгнете, няма да ви спирам. Атакуват ни сили на американското правителство.
Всички се разприказваха, а мен ме присви стомахът. Тези мъже не се бяха включили в Армадата, за да се сражават с други хора.
— Трудно е за всички ни — продължих аз. — Целта им е да ни избият до крак и да си присвоят извънземната технология.
— Ама, сър — каза ефрейторът, жално някак. — Нали уж имахме сделка? Те не знаят ли, че сме на една и съща страна?
Поколебах се.
— Вижте — започнах, без да съм сигурен как ще им обясня кашата, в която се бяхме озовали. — Както те виждат нещата, извънземните са си тръгнали завинаги, следователно моментът е подходящ да ни откраднат технологията. Страх ги е, че някоя друга държава ще го направи, ако не действат веднага. Те са алчни и параноични. Това мога да го разбера. По време на война такива неща се случват. По история сме учили, че когато французите капитулирали пред германците през Втората световна, създали така наречения Режим на Виши, френско марионетно правителство, което играело по свирката на фашистка Германия. Много французи намерили смъртта си в сражения срещу Съюзниците.
Млъкнах. Всички ме слушаха. Та, какво исках да им кажа?
— Във времена на сериозни конфликти нищо не е черно и бяло. Не казвам, че те са на грешната страна, нито че ние сме непременно прави. Казвам, че залозите са големи и че те няма да ни позволят да запазим извънземната си технология и да се бием като независима армия за Земята, освен ако не докажем, че сме достатъчно силни да опазим технологията си. Повечето от вас са американци, останалите са индийци. Тези две нации са се отделили от Великобритания и са отстоявали независимостта си. Какви са били предците ви — бунтовници или борци за свобода? Отговорът на този въпрос зависи само от едно — кой е победителят. Същото се случва и днес, но залогът е по-голям. Ако решите да останете с нас, трябва да сте убедени, че сте на правилната страна. Вярвате ли, че Звездната армада може да опази Земята? Или смятате, че тази отговорност трябва да се носи от американските политици?
Ефрейторът пристъпи напред и застана до мен.
— С вас съм, Ригс — каза той. — Ония от правителството ще прецакат работата.
В крайна сметка всички минаха на моя страна, влязоха в лагера и заеха позиции в окопите, които бяхме изкопали тук-там. Явно ги бях подбрал добре. Надявах се, че решението няма да им струва живота. Още по-силно се надявах, че аз няма да прецакам работата, по един или друг начин.
Щурмът започна в два след полунощ. Дотогава почти бяхме завършили втората кула. Майор Робинсън беше в окопите, отремонтиран в достатъчна степен от нанитите. Вече му се разбираше какво говори. Бузата му не беше зараснала напълно, но поне не кървеше. Присъствието на втори офицер, който да обикаля из лагера и да крещи заповеди, повдигна бойния дух на момчетата.
— Майоре, искам от теб да надзираваш довършителните работи по втората кула. Аз и Куон се заемаме с отбранителните позиции.
Робинсън кимна, без да спори. Още не беше във форма, а и аз от опит знаех, че след инжекциите е трудно да управляваш собственото си тяло. Не беше готов да влезе в сражение. Нужни му бяха няколко дни да свикне с промяната. Затова сметнах, че ще е най-полезен при някоя от кулите, да ѝ помага с избора на мишени.
Двамата с Куон се заехме да инспектираме периметъра. Хангарите имаха бетонна основа, малко по-широка от самите конструкции. Накарахме момчетата да изкопаят окопи между хангарите и да натрупат пред тях чували с пясък — така отбранителните съоръжения се превръщаха и в добри позиции за стрелба. Теренът беше разчистен на стотина метра около хангарите във всички посоки. Покрай дърветата бяхме опънали спирали от бодлива тел. Портативните лазери и оръжейните кули имаха задачата да спрат нападението в така оформения открит периметър.