Заедно — е, аз вървях на крачка зад Кроу, — двамата тръгнахме към помещението, което служеше за столова. Беше си поредният хангар, но без фабрика вътре, а с няколко сгъваеми маси, столове и щайги с храна. Заварихме един пехотинец да яде нещо кафяво от консерва. Изнесе се без подканване.
Проследих го с поглед и се усмихнах.
— Сигурно се питат дали няма да си организираме втори рунд в столовата.
Кроу се изкиска.
— На мен ми стига толкова. Нанитите наистина ли ще оправят разкъсаната ми кожа?
— Няколко белега няма да те загрозят. Сандра твърди, че придавали чар на мъжкото лице.
Той изсумтя: явно бе очаквал друг отговор. Налях кафе и му капнах малко от скоросмъртницата на Куон. Комбинацията шашна стомасите ни, но до повръщане не се стигна. След няколко минути вече се усмихвахме напук на всичко.
— Трябва да обменим информация — казах аз. Разказах му накратко за сделката с макросите, но той вече бе чул основните детайли от Барера. Ако се съдеше по реакцията му в другия хангар, сделката не му допадаше.
Отпих от подсиленото кафе. Устните ми имаха солен вкус, като от кръв. От алкохола сцепеното пареше нетърпимо.
— Кажи как убеди кораба си да те върне на Земята — попитах.
Кроу вдигна рамене.
— Не беше трудно. Изтъкнах, че аз съм командирът на цялата армия. Че без мен отбранителните сили на Земята ще бъдат осакатени, което ще обезсмисли усилията, които наносите вложиха в създаването им.
— И те се хванаха? — попитах с усмивка.
— Е, поне „Бодлоперка“ повярва, че съм незаменим за земната отбрана.
— А инжекциите?
Кроу килна глава.
— Те бяха част от сделката. „Бодлоперка“ трябваше да ме върне на Земята като командващ цялата планета, а както знаеш, командният персонал не може да напуска кораба, ако не се е подложил на инжекциите.
— Искаш да кажеш, че през цялото време не си напускал кораба?
Кроу се ухили.
— Ами, чувствах се прекрасно на него.
— Аха. Компаньонките ти. Бях забравил за тях. Какво стана с тези момичета?
Кроу се намръщи и поклати глава. Добре му се получи, но аз не се вързах.
— Останаха на борда. Подозирам, че корабът има планове за тях.
Погледнах го неодобрително. Той избегна погледа ми. Зарязал беше момичетата на борда да послужат като боксови круши при тестовете на някой чужд свят. Може би се беше опитал да им помогне и не беше успял, но лично аз не бих заложил на това. Кроу… той винаги се мислеше за номер едно. Всички останали бяха на второ място или дори на трето. Готов бе на всичко в името на собственото си оцеляване. Дори на канибализъм.
— Значи пак ще работим заедно? — попитах и отново отпих от подсиленото кафе. Беше ужасно на вкус.
— Имаме ли друг избор? Как стоят нещата с отбраната ни?
— Днес стоят доста по-добре от вчера — отвърнах. — Ти доведе нов контингент пехотинци, а ние вече разполагаме с три оръжейни кули. Което ми напомня, че трябва да възложа нов проект на фабриките. В момента всички бълват нанити.
Станах да си ходя.
Той вдигна ръка.
— Чакай малко. Трябва да уточним командната структура.
— Тоест дали пак да те наричам „адмирал“ пред войниците?
Кроу заби пръст в сгъваемата маса. Тя се разклати и плотът ѝ се огъна.
— Настоявам. Ще запазим чиновете си. Така хората ни ще са по-спокойни. В противен случай току-виж дезертирали.
— Командната структура не се е променила. Аз отговарям за наземните сили, ти — за космическия ни флот.
Той ме зяпна.
— Нямаме и един кораб, Ригс!
— Знам. Но ако оцелея още няколко дни, ще ти построя нови.
— Толкова бързо?
Взех една салфетка и начертах скица на опростените нанокораби, които смятах да построя. Кроу се взираше замислено в салфетката. Направо чувах зъбните колелца в главата му. Точно това целях. Кроу имаше нужда от кораб, за да е щастлив. А когато беше щастлив, с него беше много по-безопасно да се работи. И той, като всички други, имаше нужда от надежда.
— За по-малко от година можем да възстановим флота — каза той, вперил поглед в бъдещето.
— Да. Ако ни дадат толкова време.
Кроу вдигна към мен поглед, пълен с уважение. Поклати глава.
— Продължаваш да ме изненадваш, дори сега, когато всичко изглежда изгубено. Още колко коза криеш в ръкава си?
— Много — казах аз. — Но корабите няма да ги получиш веднага. Първо трябва да направим нещо друго, което е по-лесно и по-бързо за построяване. Нещо, което ще ни помогне да изритаме натрапниците от острова си.
Кроу скръсти ръце и се облегна назад. Столът изскърца, сякаш всеки миг щеше да се строши под тежестта му.