— Построй ми кораби и ще ги прогоня.
— Видя ли бронетранспортьорите, на които разказахме играта? Край пътя?
Той кимна.
— Покрай тях ми хрумна една идея.
— Корабите могат да направят същото.
— Да, но производството на кораби е по-времеемко. Само двигателят отнема няколко дни. А един бетеер или танк не е много по-сложен от оръжейните кули, трябват му само по-мощен енергиен източник и вериги.
— Танк? Искаш да ни построиш танк?
Свих рамене.
— Мисли за тях като за мобилни оръжейни кули, като онези, които вече направих. Няма да им трябва летателна тяга. Ще са бронирани и ще превозват хората ни.
— И колко ще ти трябват?
— Стотина.
— Стотина? — викна той, скочи на крака и само дето не се задави.
— Ами да.
Кроу ме зяпа няколко секунди, все едно не съм с ума си.
— А, не. Няма да стане. Ти за глупак ли ме мислиш?
Погледнах го твърдо.
— Трябват ни мобилни сили с голяма огнева мощ. И ни трябват бързо.
— Тогава ми построй моите кораби! Това е заповед, полковник! — кресна той. Лицето му беше почервеняло, беше се облещил. Хрумна ми, че да го черпя с евтина пиячка може и да е било лоша идея.
— Виж…
— Не. Знам какво искаш — да подсигуриш своите наземни сили. Ясен си ми, Ригс. Без флота ти си истинският водач тук. Не, не, повече не ща да ти слушам сладките приказки.
— Е, тогава ще трябва да решим спора си с втори рунд, тук и сега — казах спокойно. Смятах, че ще го победя в честен двубой, без предимството на изненадата, изразило се преди малко в ударите по тила ми.
Кроу ме гледаше втренчено и дишаше тежко. Надушвах в дъха му скоросмъртницата на Куон. Силната миризма ме заливаше като блатен газ.
С цената на гигантско усилие Кроу седна. Може би беше преценил на свой ред шансовете и бе стигнал до същото заключение като мен. Или пък изчакваше по-подходящ момент да ме нападне. Сгъваемият стол изпъшка под тежестта на подсиленото му с нанити тяло, но не поддаде. Хрумнаха ми няколко шегички в тази връзка, но успях да ги преглътна, преди да са излезли от устата ми.
— Да ти кажа — подхвърли Кроу, — там, откъдето идвам, ти не би издържал и две минути без безценните си нанити.
— И откъде идваш? — попитах.
Гледахме се напрегнато.
— От австралийския флот — каза той и сведе поглед.
— Глупости.
Кроу не скри раздразнението си.
— Служил съм във флота.
— И през коя година?
— Не е твоя работа — каза той. Гаврътна питието си и си наля още. Изглеждаше умърлушен.
— Не може да е било чак толкова зле — казах. — Миналото ти.
Кроу изсумтя.
— Добре де. Искаш истината? Ще ти я кажа, но да си остане между нас. Ще се отрази на бойния дух, ако хората ни разберат за кого си рискуват живота.
Усмихнах се.
— Обещавам.
— Бях градинар.
— Градинар?
— Да. От онези, които косят морави срещу нищожна надница.
— Разбирам. Е, поне си си изкарвал прехраната с честен труд.
Той поклати глава и отпи още една голяма глътка.
— В повечето случаи — да. Но като закъсах за пари, разчитах и на лоста.
— На какво? — попитах. — За кози крак ли говориш?
Кроу сви рамене.
— Предпочитам другото име на този инструмент.
Поклатих глава и се разсмях.
— Нищо чудно. Ха! Ето ни тук, един бивш учител и един бивш взломаджия, които решават съдбата на света.
Кроу кимна и скръсти горилските си ръце върху горилското си шкембе.
— Имаш една минута да ме убедиш в ползата от танковете.
Наведох се напред.
— Проблемът е в наличностите. Разполагаме с ограничени количества на склад тук. В главната база има два пъти повече редки метали и други суровини. Там е пристанището, там идват корабите. Нанокорабите ни караха материали тук с ежедневните доставки, но както знаем, повече доставки няма да има.
— Превзеха главната база, това вече ти го казах.
— Да. Затова трябва да използваме наличното по най-ефективния начин. Трябва да построим нещо евтино и бързо, с което да си върнем главната база. Без материалите, складирани там, няма как да построим флотилия.
— Може да построим няколко кораба и да си я върнем с тяхна помощ.
— Да. Но ще отнеме повече време. Дотогава американският флот ще е струпал нови войски на острова. Нищо чудно в момента да тече десант на северния бряг за нова атака. В снощната участваше само една механизирана колона. Отблъснахме нападението, но тепърва ще ни атакуват с пехота и по въздух.
Кроу се почеса по бузата. Когато работеха върху рана на лицето, нанитите причиняваха непоносим сърбеж. Отлично познавах усещането, но точно на Кроу ми беше трудно да съчувствам.