— Опитвам се да размишлявам обективно — каза той с по-тих глас.
— Не отлагам построяването на корабите, за да ти правя мръсно, Джак. Целта ми е да създам достатъчно огнева мощ, за да си върнем острова. След това ще се съсредоточим върху флотилията и ще можем да работим спокойно върху нея, защото ако не разполагат с плацдарм на острова, правителствените сили няма да могат да ни изтикат назад без риск да повредят фабриките. Ще изградим сериозна отбрана и ще сме в състояние да договорим примирие при изгодни за нас условия.
Кроу присви очи и ме изгледа с ново съмнение.
— Защо просто не им дадем фабриките?
Свъсих вежди. Виждах, че му е хрумнало нещо, поредната побъркана идея, но нямах представа каква е.
— Какво имаш предвид?
Той вдигна рамене.
— Точно каквото казах. Можем да ги продадем или да ги използваме като лост за давление. Само си представи как правителствените сили ще подвият опашка, ако заплашим да разрушим фабриките.
Замислих се. Може би имаше известно основание. Но не исках да поема по този път. Не исках цялата планета да реши, че сме се превърнали в обикновени ренегати и не даваме пет пари за отбраната на човечеството.
— И как ще договорим съюз с тях, ако направим такова нещо? Ще изглеждаме като обикновени пирати, които продават планетата в търсене на лична изгода.
Кроу сви устни.
— Значи излиза, че трябва да се бием, така ли? Колко по-бързо можеш да построиш танковете в сравнение с корабите? И колко по-малко материали ще отидат за създаването на един танк?
— А, вече питаш за важните числа. Имаме достатъчно материали да построим сто танка за по-малко от седмица. За същото време бихме построили само десетина кораба.
— Откъде идва разликата?
— Най-вече от двигателите. Едно е да се търкаляш по земята, друго — да летиш. Корабите изискват много по-мощни двигатели, специални гравитационни резистори и куп други неща, които се трудни за конструиране.
— И ще трябва да чакаме цяла седмица? Дотогава те ще свалят на острова поне шест дивизии, за самолетите да не говорим.
— Мда. Ще трябва да щурмуваме веднага щом стане готова първата партида танкове.
— За колко танка говорим? И след колко време?
— След двайсет и четири часа би трябвало да разполагам поне с десет танка. Може би с дванайсет или тринайсет.
Той се облегна назад и въздъхна. След кратък размисъл кимна.
— Добре тогава, полковник, действай.
Аз се усмихнах.
— Слушам, сър.
Излязох заднишком от хангара и затворих вратата. Нито за миг не изпуснах от очи Кроу, нито се обърнах с гръб към него. Едва бях излязъл под жаркото слънце, когато Куон изникна до мен като по магия.
— Ти си най-тихият гигант, когото познавам, сержант — казах му.
— Какво става, сър?
Върнах му манерката. Той я разклати и я прибра разочаровано. Беше празна.
— Става това, че пак ще работим заедно. Ще построим нещо ново.
— Какво, сър?
— Танкове, сержант. Много танкове.
13.
Сандра ме откри след час. Влезе тихо, но този път аз скочих на крака и се завъртях към вратата. Видях, че е тя, и се отпуснах.
Тя ме изгледа с вдигнати вежди.
— Нещо сме нервни, а?
— Да кажем, че отсега нататък ще се оглеждам през рамо.
Сандра се засили, направи два големи скока и се метна във въздуха. Знаеше, че ще я хвана. Уви крака около кръста ми и почна да ме целува по лицето. За щастие то заздравяваше бързо.
— Кроу го направи това, нали? Гадно копеле е той.
— Просто е избухлив.
— Видях го. Неговото лице изглежда по-зле от твоето.
— Човекът не е виновен, че се е родил грозен.
Тя се засмя и почна да ме целува пак, като внимаваше с наранените места.
— Щях адски да се ядосам, ако не знаех, че до утре сутринта лицето ти ще е като ново.
— Същото важи и за мен. Виж, слънце, имам работа. Трябва да програмирам втория етап от производството на новите танкове.
— Трябва ти почивка.
Имаше право, както се оказа. Наистина ми беше трябвала почивка. Правихме любов върху един пластмасов стол в най-тъмното кьоше. Отрази ми се страхотно, както и на нея. Очаквах Кроу или Робинсън, или най-вероятно Куон, да потропат на вратата и да ни прекъснат с новина за поредната катастрофа. Но не се случи.
Накрая тя пак ме шамароса. Погледнах я въпросително.
— Това е задето ежедневно ядосваш хората дотолкова, че да искат да те убият — обясни тя. — Много е изнервящо човек да е влюбен в теб.