— Как мина, сър? — попита майор Робинсън, използвайки офицерския си достъп, който му даваше приоритет пред обажданията на хора с по-ниски чинове.
— Прилично — отговорих, — но май имам нужда от питие.
— От питие? Обезводнен ли сте, сър?
— Може и така да се каже.
Стигнах до командния център, разхерметизирах със съответното кодово почукване нанитните шевове около врата си и си свалих качулката. Двамина побързаха да ми подадат шишета с вода, от онези, които стискаш и водата излиза на струйка под налягане. Сандра също беше тук, трета на опашката. Приех нейната оферта. Бира в шише.
— Мерси.
Сандра ме изгледа с подозрение, което аз умишлено не забелязах. Усещаше, че премълчавам нещо във връзка с приключението си. Сигурно заради потта, която изстиваше по челото и врата ми.
Разказах им, без да бързам, за сензорния модул, а за лабораторията, създанието на масата и своята груба намеса споменах чак след като Сандра се върна в моя кабинет. Всички ме зяпнаха невярващо, когато им казах как съм спестил мъките на изтерзаната стоножка.
— Дали не е било представител на расата, срещу която ще се бием? — попита капитан Сарин.
— Да, така мисля.
— Поели сте голям риск, като сте убили пленника им, сър — каза майор Робинсън. — Макросите са можели да интерпретират действията ви погрешно.
— Не, мисля, че разбраха посланието — казах аз.
— Сър, нанитната верига е готова. Активните сензори са включени — прекъсна ни един от техниците, Рафим Шреста, лейтенант. Беше кльощав и мълчалив. Сега ми се стори искрено развълнуван — той отговаряше за сензорите и явно бездействието беше започнало да му дотяга. Дни наред беше седял в най-тъмното кьоше на командния център. Сега най-после имаше нещо, с което да се занимава.
— Имаме ли видео, Рафим? — попитах.
— Не, сър. Само пространствени съотношения, изчислени според гравитациите и радиационните източници. Около нас има много небесни тела.
— Покажи ги на голямата маса — наредих аз.
Първите компоненти на звездната система се появиха във вид на две големи сфери върху екрана. Погледнах ги и се намръщих. Колкото повече ги гледах, толкова повече се мръщех.
— Какви са тези неща? — попита капитан Сарин.
— Звезди — казах аз.
— А синият гигант къде е?
Поклатих глава.
— Това е друга звездна система.
— Възможно ли е да сме минали през още един портал, без да го усетим? — попита майор Робинсън.
— Съмнявам се — казах аз. — Дори да се е случило през „нощта“, имаме дежурни, които са будували. Вече всички знаят какво е усещането и все някой щеше да докладва, ако го е почувствал повторно.
Гледах втренчено екрана. В центъра на системата имаше две звезди с приблизително еднакъв размер и в много близка орбита помежду си. Планети не се виждаха. Това не ме изненада. Голяма част от звездните системи имат по две и повече звезди и колкото повече са звездите, толкова по-малка е вероятността да има планети. Неравномерните гравитационни притегляния придърпват планетите към звездите или ги разкъсват още в началните етапи от формирането на звездната система. Размишлявах върху всичко това, когато на екрана се появи едно по-малко тяло, далече от двете звезди.
— Това газов гигант ли е? — попитах и го посочих.
— Масата му е прекалено голяма — отговори капитан Сарин. — Според мен е трета звезда. По-малка.
Гледах схематичното изображение и изведнъж ми хрумна една идея.
— Дали не е Алфа Кентавър? Тя е тризвездна система. Разположението съвпада. На бас, че онази малка звезда е Проксима Кентавър.
Офицерите закимаха в съгласие.
— Но какво стана със системата на синия гигант? — попита капитан Сарин с нотка на страх в гласа. Досега всички ние вярвахме, че сме се озовали в системата, която бях посетил преди няколко месеца. Явно предположението ни беше погрешно.
— Истината е, че не знаем как работят порталите — каза майор Робинсън. — Възможно е да имат механизъм, който им позволява да изпращат корабите до различни изходни пръстени.
— Или пък изобщо не сме минали през пръстена на Венера — казах аз. — А през другия, онзи в Облака на Оорт.
Робинсън отвори приложение-калкулатор и въведе няколко стойности.
— Това би обяснило защо не усетихме турбуленция или вибрации на влизане в пръстена. Би трябвало да усетим нещо, ако бяхме минали през гъстата атмосфера на Венера. Нека довърша изчисленията си… За да стигнат само за няколко дни до Облака на Оорт, макросите трябва да са развили удивителна скорост.