Кралицата на Леса се притисна до зейналата рана на дървото и обви ръце около почернелия ствол. Излях в устата й последните капки вода от езерото, а после докоснах кожата й и тихичко казах само: Ваналем.
Тя започна да се променя. Вятърът издуха последните остатъци от бялата й рокля, обгорялата й кожа опада на големи черни люспи и от земята плъзна нова кора, която обви тялото й като широка сребриста пола и се сля със ствола на старото дърво. Кралицата на Леса отвори очи за последен път и ме погледна с внезапно облекчение, а после изчезна, порасна и краката й пуснаха нови корени върху старите.
Отстъпих назад. Когато корените й се впиха дълбоко в земята, аз се обърнах и изтичах към Саркан, прегазвайки калта на изпразненото езеро. Кората, която го обгръщаше, бе спряла да расте. Двамата заедно я откъртихме къс по къс, докато краката му се освободиха. Издърпах го за ръката и се отпуснахме на брега на потока.
Бях твърде изтощена, за да мисля за каквото и да било. Той гледаше собствените си ръце намръщено, сякаш възмутено. Изведнъж скочи и ги зарови в меката, влажна земя на коритото. Известно време го гледах с недоумение, а после разбрах, че се опитва да върне потока на предишния му път. Надигнах се, за да му помогна. Веднага изпитах онова чувство, което той винаги отхвърляше от себе си: абсолютната увереност, че точно това трябва да се направи. Реката искаше да тече оттук, искаше да пълни езерото.
Достатъчно бе да преместим няколко шепи пръст, за да потече водата върху пръстите ни и сама да доразчисти коритото си. Езерото отново започна да се пълни. Седнахме уморено. Той се опитваше да изчисти пръстта и водата от ръцете си; бършеше ги в края на съсипаната си риза, в тревата, в панталоните си, но в крайна сметка само размазваше още повече калта. Под ноктите му се бяха събрали черни корички. Накрая изпъшка отчаяно и отпусна ръце в скута си; беше твърде изморен, за да прави магии.
Облегнах се на него; раздразнението му ми действаше странно успокоително. След малко той неохотно ме прегърна с ръка. В горичката отново се възцаряваше дълбока тишина, сякаш целият огън и ярост, които бяхме донесли, бяха прекъснали покоя й само за миг. Пепелта вече беше потънала на калното дъно на езерцето. Дърветата пускаха обгорелите си листа във водата, мъх израстваше по голите парчета земя, никнеха стръкове трева. На брега на езерото новото дърво-сърце се преплиташе със старото, прегръщаше го, запечатваше неравния му белег. И по двете разцъфваха малки бели цветчета, като звездички.
Глава 32
Заспах в гората, останала без сили и мисли. Не съм усетила кога Саркан ме е взел на ръце и ме е занесъл до кулата; отворих очи, само колкото да се оплача от неприятното присвиване в корема от дългите подскоци, на които ни пренасяше заклинанието, и отново потънах в сън.
Когато се събудих, завита на тясното си легло в тясната си стаичка, изритах завивката и станах, без да мисля за дрехите си. Картината на долината, закачена на стената, беше разкъсана от камък; платното висеше на парцали, останало без магия. Излязох в коридора, като търках очи и гледах да не настъпвам натрошените камъни и парчетата от гюлета по пода. Слязох долу и намерих Саркан, който се приготвяше за път.
— Някой трябва да прочисти покварата в столицата, преди да е плъзнала нататък — каза той. — Ще мине много време, докато Алоша се възстанови, а в края на лятото дворът трябва да се завърне на юг.
Беше се облякъл като за езда, с ботуши от червена кожа със сребърни катарами. Аз още бях с калните си дрипи, оплескани с кал и достатъчно разпокъсани, за да приличам на призрак, само че мърляв.
Саркан почти не ме поглеждаше в лицето, докато редеше шишета и стъкленици в една подплатена чанта. Още една чакаше, напълнена с книги, на лабораторната маса помежду ни. Подът под краката ни се беше изкривил. По стените зееха дупки от гюлета и през пукнатините духаше топъл летен вятър, който весело разнасяше хартии и прахове по пода, оставяйки червени и сини следи по камъните.
— Засега съм закрепил кулата — добави той, докато прибираше старателно запушена стъкленица с коркова тапа, пълна с виолетов дим. — Ще взема огненото сърце със себе си. Ти можеш да се заемеш с ремонта на…