— Защо просто не използваш формулите за почистване? Научил съм те поне на пет такива.
Аз обаче се бях постарала да забравя всичките.
— По-малко се уморявам, когато търкам на ръка!
— Да, както гледам, ще оставиш светла следа в небесната твърд — каза той раздразнено, но това не можеше да ме обиди; всяка магия беше достатъчно лошо нещо и нямах ни най-малко желание да бъда велика и могъща вещица. — Що за странно същество си ти? Не мечтаят ли всички селски момичета за принцове и бални рокли? Пробвай в такъв случай да я съкратиш.
— Моля?
— Да махнеш част от думата. Изговори я завалено, измрънкай я, нещо такова…
— Всяка част? — попитах аз усъмнено, но все пак пробвах: — Ваналем?
Съкратената дума беше по-приятна в устата ми, по-малка и някак по-дружелюбна, въпреки че сигурно всичко беше във въображението ми. Роклята потрепери, полите й се отпуснаха като фин летник от небоядисан лен и се спряха на прасците, а отгоре се появи семпъл кафяв сукман със зелена панделка за пристягане. Поех си дълбоко дъх с облекчение: нищо не ми тежеше от раменете до глезените, не ме душаха корсети, нямаше влачещи се шлейфове: просто, удобно и лесно. И дори магията не ме бе изцедила тъй ужасно. Изобщо не бях уморена.
— Ако си удовлетворена от вида си — каза Змеят саркастично и като протегна ръка, призова една книга, която долетя от лавицата, — ще започнем със сричкова композиция.
Глава 4
Колкото и да не ми харесваше да се занимавам с магия, се радвах, че вече не се страхувах през цялото време. Но не бях отличничка: когато не забравях заклинанията, на които ме учеше Змеят, ги изричах погрешно. Завалях думите, смутолевях ги или ги обърквах една с друга, така че заклинанието, предназначено да смеси десетина съставки за тесто („Определено няма и да се опитвам да те уча на отвари“, отбеляза саркастично той), вместо това създаде отблъскваща каша, която не можех дори да си запазя за вечеря. Друго заклинание, което трябваше да стъкне огън в камината на библиотеката, където работехме, на пръв поглед не постигна нищо, докато не чухме далечно зловещо пращене; когато изтичахме нагоре, видяхме зеленикави пламъци да изскачат от огнището в гостната точно над нас и да поглъщат везания балдахин над леглото.
След като най-сетне успя да угаси мрачния, упорит огън, той разярено крещя срещу мен в продължение на десет минути, като ме наричаше безмозъчна, овчеглава щерка на свинари. „Баща ми е дървар!“, възразих аз. „На бабаити с брадви!“, изръмжа той. Но въпреки това аз вече не се боях. Той само фуча до изтощение и после ме отпрати, а аз нямах нищо против виковете му, защото знаех, че не хапят.
Почти съжалявах, че не съм по-добра, защото виждах, че разочарованието му е разочарование на един почитател на красотата и съвършенството. Той не бе търсил ученик, но след като се бе нагърбил с мен, искаше да ме превърне във велика и изкусна вещица, да ми предаде изкуството си. Докато ми даваше примери за висши магии и ми показваше сложни плетеници от жестове и думи, които се нижеха като песен, виждах, че обича работата си: очите му блестяха и искряха от светлината на магията, а лицето му ставаше почти красиво и някак неземно. Той обичаше магията и беше готов да сподели тази любов с мен.
Аз обаче гледах да измърморя няколко заклинания, да изтърпя неизбежната лекция и весело да сляза в избата, където да кълцам лук за вечеря на ръка. Това безкрайно го влудяваше, и не без основание. Знаех, че се държа глупаво. Но не бях свикнала да мисля за себе си като за нещо особено. Да, винаги намирах повече лешници, гъби и малини от всички останали, дори в онези части на гората, които бяха обирани пет-шест пъти; през есента намирах късни билки, през пролетта — ранни сливи, или както казваше майка ми — всичко, за което можех да се изпоцапам до неузнаваемост: копаех, врях се сред трънаци и се катерех по дървета, а после носех вкъщи пълна кошница, с която я подкупвах и тя въздишаше примирено, вместо да крещи отчаяно при вида на дрехите ми.
Мислех си, че това е моята дарба — нищо, което да има значение за друг, освен за собственото ми семейство. Дори сега не ми хрумваше да мисля какво би могла да означава магията, освен създаване на абсурдни рокли и изпълняване на дребни задачи, които също толкова бързо бих свършила и на ръка. Не се притеснявах, че не напредвам, нито че влудявам Змея. Даже изпитвах известно доволство, докато дните не се изтърколиха и не дойде Млада година.