Пружинц, часовникарят, изгледа свирепо останалите членове на съвета.
— Да говорим с плъхове! — запени се той, опитвайки се да надвика глъчката. — Ще станем за смях, ако това се разчуе! „Градът, който говори с плъховете си“. Не го ли виждате?
— Плъховете не са, за да им се говори — забоботи Кавгаджиев, обущарят, ръчкайки с пръст кмета. — Кмет, който си разбираше от работата, щеше да повика плъхоловците!
— Според дъщеря ми те са заключени в едно мазе. — Кметът се втренчи в пръста му.
— Заключени от говорещите ти плъхове? — заяде се Кавгаджиев.
— Заключени от дъщеря ми — спокойно отвърна кметът. — Махни си пръста, господин Кавгаджиев. Тя поведе стражите натам. Изявленията й са много сериозни, господин Кавгаджиев. Казва, че под бараката им има големи количества складирана храна. Казва, че са я крадели и продавали на търговците по реката. Главният плъхоловец ти е зет, нали, господин Кавгаджиев? Помня, че много настояваше да бъде назначен, нали така?
Сред тълпата настъпи раздвижване. Сержант Двуточкин си проби път навътре и, ухилен широко, сложи една голяма наденица на масата.
— Една наденица едва ли е кражба — избоботи Кавгаджиев.
Суматохата отвън нарасна още, а тълпата се разцепи, разкривайки нещо, което беше, строго погледнато, един много бавно пристъпящ ефрейтор Копчеф. Този факт всъщност стана ясен чак след като от него смъкнаха три чувала зърно, осем наниза наденица, бидон с мариновано червено цвекло й петнайсет зелки.
Сержант Двуточкин чевръсто изкозирува на фона от приглушени ругатни и падащи зелки.
— Разрешете да взема шестима да ни помогнат да донесем остатъка, сър! — щастливо засиял, рече той.
— Къде са плъхоловците? — угрижи се кметът.
— Затънали са в големи… проблеми, сър — израпортува сержантът. — Попитах ги дали няма да излязат, но те казаха, че биха искали да поостанат още малко, мерси все пак, но биха искали малко вода и някакви чисти панталони.
— Само това ли казаха?
Сержант Двуточкин си извади тефтерчето.
— Не, сър, доста неща казаха. Всъщност плачеха. Казаха, че ще си признаят за всичко в замяна на чисти панталони. Също, сър, намерихме и това.
Сержантът се оттегли за малко и се върна с тежка кутия, която издумка на полираната маса.
— Действайки по информация, подадена от плъх, сър, огледахме под дюшемето. Тук сигурно има над двеста долара. Нечестно добити средства, сър.
— Получили сте информация от плъх?
Сержантът извади Сардини от джоба си. Плъхът гризеше бисквита, но вежливо повдигна шапката си.
— Това не е ли малко… нехигиенично? — вдигна вежди кметът.
— Не, н’чалство, той си изми ръцете — обади се Сардини.
— Говорех на сержанта!
— Не, сър. Симпатично приятелче, сър. Голям чистник. Напомня ми за хамстера, дето го имах като малък, сър.
— Е, благодаря ти, сержант, браво, моля те иди и…
— Казваше се Хораций — благодушно додаде сержантът.
— Благодаря ти, сержант, а сега…
— Приятно е пак да гледам как тия бузки се издуват от папане, сър.
— Благодаря ти, сержант!
Когато сержантът си тръгна, кметът се обърна и се втренчи в господин Кавгаджиев. Мъжът имаше благоразумието да изглежда притеснен.
— Аз едва го познавам — избоботи той. — Той е просто някакъв, за когото се омъжи сестра ми, това е всичко! Почти не се виждаме!
— Почти те разбирам — отвърна кметът. — И изобщо не възнамерявам да моля сержанта да отиде и да обискира твоя килер. — Той леко се усмихна, подсмръкна и добави. — Засега. Е, докъде бяхме стигнали?
— Точно щях да ви разкажа една приказка — обади се Морис.
Членовете на градския съвет се опулиха в него.
— А ти си… — подкани го кметът, който вече беше в доста добро настроение.
— Морис — представи се котаракът. — Аз съм парламентьор на свободна практика, тъй да се каже. Виждам, че ви е трудно да разговаряте с плъхове, но хората обичат да говорят на котки, нали?
— Като в Дик Ливингстън? — сети се Пружинц.
— Аха, да, бе, точно тоя, а… — започна Морис.
— И Котаракът с чизми? — додаде ефрейтор Копчеф.
— Аха, точно така, книжки — смръщи се Морис. — Както и да е… котките могат да си говорят с плъхове, окей? И аз ще ви разкажа една приказка. Но първо да ви кажа, че клиентите ми — плъховете — ще напуснат този град, ако вие пожелаете, и никога няма да се върнат. Никога.