Бях допуснала глупостта да завърша висше образование, а ето че мозъкът ми се наслаждаваше на затъпяващо занимание, в което нямаше нищо интелектуално. Вече знаех, че съм предопределена да съзерцавам. Какво щастие е да пишеш цифри, съзерцавайки красотата.
Фубуки беше права — щях да сбъркам, ако се насочех към господин Тенши. Излишно бе да се заблуждавам — напразно бях написала онзи доклад. Нямах дух на завоевател, а на кротко пасяща в полето на фактурите крава, чакаща да мине влакът на снизхождението. Колко беше хубаво да се живее без гордост и без интелект. Спях дълбок зимен сън.
В края на месеца господин Унажи взе обработените от мен данни, за да ги въведе в компютъра. Необходими му бяха два дни, за да препише нанесените в колоните цифри и думи. Изпитвах смешна гордост от това, че съм важно звено от веригата.
Случайността — или може би съдбата — пожела господин Унажи да остави за накрая фактурите на отдел „Химически продукти“. Както и за първите десет счетоводни книги, той започна да чука по клавишите. След няколко минути работа го чух да възклицава:
— Не може да бъде! Не може да бъде!
Докато бясно отгръщаше страниците, постепенно го обхвана нервен смях, който прерасна в истински кикот. Четирийсетте служители от огромната зала го гледаха онемели. Почувствах се зле.
Фубуки се надигна и изтича при него. Господин Унажи й показа няколко неща, виейки от смях. Тя се обърна и ме изгледа, без да споделя веселието му. След това ме извика. Беше пребледняла от гняв.
— Какво е това? — попита ме сухо и ми показа един ред от текста.
Прочетох го.
— Ами това е фактура, издадена от GMBH на…
— GMBH? — извика тя.
Четирийсетте служители от счетоводния отдел избухнаха в смях. Нищо не разбирах.
— Можете ли да ми обясните какво значи GMBH? — попита шефката ми и скръсти ръце.
— Немска фирма, с която често работим.
Смеховете се засилиха.
— Не забелязахте ли, че пред тези букви винаги има едно или повече имена? — продължи Фубуки.
— Да, предполагам, че това са различните филиали. Прецених, че не е нужно да задръствам каталога с тези подробности.
Даже смотаният господин Сайто се запревива от смях. Фубуки обаче така и не се усмихна. Лицето й изразяваше възможно най-ужасяващата сдържана ярост. С остър като сабя глас тя отсече:
— Идиотка! Научете най-сетне, че на немски GMBH е това, което е LTD на английски и SA на френски, фирмите, които така блестящо сте объркали, всъщност нямат нищо общо една с друга. Все едно да отбележите само с LTD всички английски, американски и австралийски фирми, с които работим! Колко време ще ни трябва сега, за да оправим грешките ви?
Избрах възможно най-глупавата защита.
— Как са могли германците да измислят толкова дълго съкращение за ограничена отговорност?
— Разбира се, германците са виновни за това, че вие сте толкова глупава!
— Успокойте се, Фубуки, откъде можех да зная…
— Откъде ли? Вашата страна граничи с Германия и вие ме питате откъде сте могли да знаете това, което ние на другия край на планетата знаем?
Едва се въздържах да не изтреса нещо ужасно, но слава богу, запазих го за себе си: „Белгия може и да има граница с Германия, но през последната война Япония имаше с тази страна повече общи неща от една граница.“
Задоволих се покорно да наведа глава.
— Размърдайте се и извадете фактурите, които геният ви е отредил на отдел „Химически продукти“.
Отворих чекмеджето и едва не се разсмях, като видях колко бе наедряло досието „Химически продукти“ благодарение на моето усърдие.
Господин Унажи, госпожица Мори и аз се заловихме за работа. Необходими ни бяха три дни, за да сложим ред във фактурите. И не стига, че вече и без това не ме смятаха за цвете за мирисане, ами се случи и нещо още по-лошо.
Първият му знак бяха леките тръпки, които пробягаха по месестите рамене на добрия Унажи — те означаваха, че всеки момент ще се разсмее. Постепенно вибрациите обхванаха гърдите и гушата му. Когато най-сетне смехът избухна, усетих, че ме побиват тръпки от страх.
Фубуки, вече пребледняла от гняв, попита:
— Какво е направила пак!
Господин Унажи й показа първо една фактура, после счетоводната книга.
Тя закри лицето си с ръце. Доповръща ми се, като си представих какво ме чака.
Двамата отгръщаха страниците и сравняваха нанесеното в колоните с фактурите, Фубуки ме сграбчи за ръката и безмълвно ми показа сумите, изписани с неподражаемия ми почерк.
— Щом се появят повече от четири последователни нули, вече не сте в състояние да препишете цифрата правилно! Всеки път добавяте или изваждате по една нула!