Надявай се да работиш. Като се има предвид полът ти, малко вероятно е да направиш кариера, но надявай се да служиш на предприятието си. Ще работиш за пари, които няма да ти донесат никаква радост, но които могат да ти придадат стойност в случай на брак например, защото едва ли смяташ, че някой ще те пожелае заради личните ти качества.
Остава ти надеждата да живееш дълго, в което няма нищо примамливо, и да не се опозориш, което е самоцел. Тук свършва списъкът на законните ти надежди.
И започва нескончаемият низ на безплодните ти задължения. Трябва да си безупречна, защото това се разбира от само себе си. Да си безупречна значи просто да си безупречна — това няма да ти донесе гордост, още по-малко удоволствие.
Не бих могла да изброя всичките ти задължения, тъй като те изпълват всяка минута от живота ти. Например, когато си в тоалетната със скромната надежда да облекчиш мехура си, ще трябва да внимаваш никой да не чуе звука на струята, така че гледай да го заглушиш, като пуснеш водата.
Нарочно давам този пример, за да разбереш следното: щом даже в тази интимна и незначителна дейност има правила, какво остава за важните моменти от живота ти?
Гладна ли си? Яж съвсем по малко, защото трябва да си слаба. Но не заради удоволствието да видиш как мъжете се обръщат след теб на улицата — те няма да го правят, — а защото е срамно да си закръглена.
Длъжна си да бъдеш хубава. Ако го постигнеш, това няма да ти доставя никаква радост. Само европейците биха ти направили комплимент, а известно е, че тези хора нямат вкус. Ако съзерцаваш красотата си в огледалото, прави го със страх, а не с удоволствие, защото красотата ще ти донесе само ужаса, че ще я загубиш. Ако си хубаво момиче, няма да си кой знае какво; ако не си, ще бъдеш кръгла нула.
Длъжна си да се омъжиш, за предпочитане преди да навършиш двайсет и пет години, когато изтича срокът ти на годност. Мъжът ти няма да те дари с любов, освен ако не е малоумен, но щастие ли е да те обича малоумен? Впрочем дали те обича, или не, е без значение, тъй като и без това няма да го виждаш. В два часа през нощта един изтощен мъж, често пиян, ще се срива в брачното ложе, което ще напуска в шест сутринта, без да сте разменили и дума.
Длъжна си да имаш деца, които ще боготвориш до третия им рожден ден, когато грубо ще ги изхвърлиш от рая и ще ги запишеш в казармата. Там ще престоят от три до осемнайсет години и от двайсет и пет до края на живота си. Ще бъдат нещастни, защото през първите си три години са познали щастието.
Намираш, че това е ужасно? Не си първата, която мисли така. Посестримите ти го говорят от 1960-а година насам, но виждаш, че нищо не са постигнали. Сигурно и ти като тях ще се разбунтуваш през единствения свободен период от живота си — между осемнайсет и двайсет и пет. Но когато станеш на двайсет и пет, внезапно ще забележиш, че още не си омъжена и ще се засрамиш. Ще зарежеш ексцентричните си дрехи, за да облечеш спретнат костюм и да обуеш гротескни обувки, ще подчиниш великолепната си лъскава коса на четката и сешоара и ще почувстваш облекчение, ако някой, съпруг или началник, прояви интерес към теб.
В малко вероятния случай на брак по любов ще бъдеш още по-нещастна, тъй като съпругът ти ще страда. По-добре е да не го обичаш. Така ще останеш безразлична към рухването на идеалите му. Защото той все още има такива. Надявал се е например, че ще бъде обичан от жена. Но бързо ще разбере, че не го обичаш. И как би могла с това гипсирано сърце? Можеш да обичаш някого само ако са те възпитали лошо. В първите дни на брака ще се преструваш на влюбена — трябва да ти се признае, че в преструвките си ненадмината.
Длъжна си да се жертваш за другите. Не си мисли обаче, че това ще ги ощастливи. То само ще им позволи да не се срамуват от теб. Нямаш никакъв шанс нито да си щастлива, нито да направиш другите щастливи.
И ако по изключение се разминеш с някоя от тези заповеди, не си и помисляй да ликуваш. Кажи си по-скоро, че се заблуждаваш. Така и така бързо ще ти стане ясно, че победата ти може да е само временна. И не се наслаждавай на момента — остави тези глупости на европейците. Мигът не е нищо, животът ти не е нищо. Нищо по-кратко от десет хиляди години няма значение.
Ако това може да те утеши, знай, че никой не те смята за по-малко интелигентна от мъжа. Ти си блестяща, това е повече от очевидно, дори за тези, които те унижават. Но дали това е наистина утеха? Поне да те мислеха за по-нисша от мъжа, тогава щеше да знаеш защо си в ада и да се бориш, за да докажеш интелекта си. Но всички са наясно, че си равна на мъжа и дори го превъзхождаш, затова цялата тази преизподня ти изглежда абсурдна и няма път, по който да избягаш от нея.