Александър Драганов
Изумруда на Базилиска
Глава I
Господин Флейк и неговия филм
— Господин Дрейк ви очаква — каза Аарън Флейк на момчетата и ги загледа иззад огромните лупи на очилата си, а зад него в чакалнята бе застанал висок мъж, облечен в тъмнозелено палто и с нелепа старинна шапка на главата.
И Джефри, и Чарли — двете момчета, явили се на кастинга — бяха на тръни. Целият проект по който работеха изглеждаше като да е фейк. Нов проект, който не бе заснет нито по книга, нито по комикс, нито пък беше римейк или продължение на вече съществуваща история. Неясно финансиране от неизвестен източник. Сравнително банален, според конкурентни продуценти: безнадеждно остарял сюжет — за някакво момче, което отива в друг свят, за да го спаси от зъл дух.
Само че обещаният хонорар за изпълнителя на тази роля възлизаше на 25 милиона долара чисто, след като се приспаднат данъците. Нямаше млад актьор който да не се изкуши от такава сума, независимо дали пасваше или не на описанието, което се търсеше от продуцентите. Флейк посече повечето кандидати още преди да чуе прослушванията им, след тях елиминира по-голямата част от останалите. Накрая останаха само двама — Джефри и Чарли.
Двамата си приличаха доста, което бе нормално. В крайна сметка се търсеше конкретен физически тип — високи, руси и със сини очи. Джефри беше малко по-едър и снажен от слабоватия Чарли. Подобни им имаше много, но Флейк ги бе разкарал заедно с колегите, съмнителни типове като човека със смахнатата шапка. Джефри неведнъж се бе питал дали не става дума за някаква престъпна организация, която пере пари, но ако можеше да прибере 25 милки от изпраното, щеше да е супер.
На съперника му Чарли обаче сякаш не му пукаше за парите. Той бе някакъв романтик, явил се на кастинг за ролята, защото реално я бе намерил за вдъхновяваща. Поради това се хвърляше в изпълнението с желание, което съперничеше на алчността на Джефри и му бе равностоен, макар, за разлика от него, да не бе учил актьорско майсторство. Нещата му се получаваха отвътре.
Джеф намираше това за вбесяващо. Той много искаше тази роля и дълбоко в себе си считаше, че тя му се полага, заради целия труд, който бе положил, както и заради 25-те милиона. Не бе от хората, на които им липсва самочувствие и много от колегите му, имали неудоволствието да работят с него смятаха, че е крайно време някой да му натрие вирнатия нос, като тайно се надяваха това да е Чарли.
Самият Чарли пък беше тих, скромен и добронамерен към всички. Наскоро двамата бяха дали интервю за сайт, който следеше продукцията. Джефри подчерта колко сериозна физическа подготовка е минал, за да се чувства добре в средновековните доспехи, в които трябваше да влезе за филма и колко специално се е готвил на упражненията по средновековна фехтовка, като спести детайлите, че е ползвал услугите на специален хореограф, който му подсказваше как да застане, че да изглежда фотогеничен. Все пак трябваше да смятат, че е естествен.
Чарли, вместо да изтъкне себе си, също похвали Джеф.
Повечето коментари под статията веднага заеха страната на Чарли, което страшно вбеси другото момче. Той искаше да се навие, че конкурентът му има по-добър пиар, но дълбоко в себе си знаеше, че Чарли го е похвалил с най-добри чувства и без задни мисли.
Просто си беше такъв.
— Настъпи моментът, в който ще се запознаете лично със спонсора на проекта, по чиято идея правим филма — наруши мислите на кандидат-актьорите високият мъж със старомодната шапка. — Той иска лично да обяви победителя в неговия кастинг.
Стомахът на Джефри се сви на топка, но се помъчи да не го показва.
— За мен ще е удоволствие да се запозная с човека, вдъхновил ме да работя толкова здраво — каза той и се изправи, като се помъчи да изглежда колкото се може по-самоуверен. Вътрешно се питаше що за човек е създал цялата тази история. Предполагаше, че е китаец. През последните години техни фирми се опитваха подмолно да изкупят дялове от холивудските и вече не заснемаха само азиатски продукции, а напротив, опитваха се да диверсифицират програмата си и дори имаха специални проекти, вдъхновени от „европейското културно наследство“. Може би и „Хрониките на Ралмия“ бе такъв проект, предвид политнекоректния кастинг от бели мъже, макар за Джефри да бе съмнително какво точно културно наследство запазва.
В следващия миг усети как някой го потупва по рамото.
— Успех — Чарли му намигна.
На Джефри му се прииска да му фрасне един по муцуната. „Не се прави“, искаше да каже той. „Колкото и чиста душа да си, двадесет и пет милиона долара са си двадесет и пет милиона долара.“ Последното нещо, което обаче искаше бе да прави циркове пред Флейк, затова само се усмихна фалшиво в отговор. Ала не успя да изкриви езика си и да каже „И на теб“.