— Не е за продан — отвърна Чарли и бавно се отскубна от стария орк, който надигна бутилка с мътна течност към устата си и започна да лочи, забравил въпроса си.
— Дръжте се близо един до друг — прошепна Макрейд. — Иначе може да ви отвлекат и убият преди да разберете защо и за какво.
— Път, сторете път! — трескав крясък накара съществата наоколо да се разкачат насам-натам.
Макрейд и Рудолф бързо изтикаха момчетата и Хелана настрани, а Сианна бе плътно до тях. Очите й шареха в търсене на опасност.
Миг по-късно причината за гюрултията се разкри и покрай тях мина черна карета, увенчана с метални черепи и теглена от грозни впрегатни коне. Те бяха подкарвани напред от гоблин в нелепо лъскав фрак, държащ остен и бодейки с него крантите по изранените гърбове. Върху покрива на каретата се вееше огромен флаг със стилизирана буква „Ф“.
— Знакът на барон Форкоу — прошепна Макрейд.
— Каретата му носи пресни морски деликатеси — обади се тях един гном и плю на земята. — Будала! Яде ги без чесън!
Джефри преглътна, но Макрейд им махна и така спътниците продължиха пътя си из гнусните улички, които постепенно станаха по-чисти и спретнати. Всякаква илюзия за ред бе разбита, когато от една на пръв поглед прилична къща изпълзя невероятно уродливо създание, подобно на кръстоска между паяк и вълкодав. Осем кучешки крака излизаха от дебелото му туловище, а от безвратието стърчеше вълча глава с осем очи. То подскочи няколко пъти и се озова пред шокирания Джефри, който инстинктивно извади Меча на Леда и замахна. Съществото отскочи назад, покатери се по стената до покрива на съседна къща и залая от високо.
— Млъкни, безполезно псе такова! — развика се някой от спретнатата къща, при което чудовището нададе още по-силен вой.
— Да се махаме оттук — Макрейд ускори крачка.
— Какво беше това? — попита Джефри.
— Някои от алхимиците в Саликарнас експериментират с формите на живот — отвърна рицарят.
— Но кой би създал кръстоска между куче и паяк? — учуди се Чарли.
— Не бихме искали да разберем, затова по-бързо — отвърна рицарят.
Спътниците продължиха да вървят из странния и враждебен град, а грозните и несъразмерни къщички се смениха с високи дувари, зад които се криеха скъпи имения.
— Аха! — възкликна Макрейд, когато пред тях се разкри триетажна странноприемница, над чиято врата бе изписано името „Дългото сбогуване“.
На вратата ги посрещна джудже, канещо ги с лицемерна усмивка.
— Елате, господа, най-хубавите стаи, най-топлата храна в цял Саликарнас е при нас.
Макрейд не го удостои с отговор, а махна с ръка на останалите да го последват. Те се озоваха в хубава на вид приемна, където на рецепция ги посрещна добре облечен орк, който бе сложил очила на носа си, правещи го да изглежда по-скоро смешен, отколкото умен.
— Стаи, храна или и двете? — попита той, докато всмукваше малко дим от закривена лула.
— И двете — отговори рицарят.
— Чудесно, значи хората сте трима по две, една елфа по три, джуджето по едно…
— Хей, защо съм най-евтин? — кресна Рудолф.
— И това люспестото не го знам какво е, но го таксувам като уивърн по пет, значи всичко на всичко 15 златици спане и храна — завърши оркът и всмукна отново от лулата си.
Рицарят се намръщи, но плати без пазарлъци. Оркът прибра парите и им даде ключ за голяма стая с шест легла на третия етаж. За дракона предложи конюшня, но Чарли настоя да го държи до себе си.
— Както искаш — не възрази оркът, — храната ви ще пристигне след половин час.
Джефри отвори очи, усетил някой да го разтърсва за раменете. Младежът се изправи и понечи да запита какво става, но видя угриженото лице на Рудолф с пръст пред устните.
— Някой се катери по стената — прошепна джуджето и подаде Меча на Леда. Джеф понечи да стане да вземе бронята си, но Рудолф поклати глава. „Няма време“, беззвучно оформиха устните му.
— Не бери грижа — прошепна Сианна, — никой няма да те стигне.
Джефри се изправи, стиснал оръжието си. Чарли бе в същото положение — без броня, но надигнал Меча на Дракона. Макрейд бе извадил оръжия, а Хелана бе настръхнала и разперила криле в ъгъла.
Прозорецът се пръсна и в стаята им се появиха няколко маскирани мъже, облечени в черни прилепнали костюми. Ръцете им стискаха къси извити мечове.
— Нинджи! — извика Джефри изненадано.