Глава 19
Галенти
Коридорът край голямата зала на Замъка на четирите вихъра бе мъртвешки тих, дордето малката групица се свиваше в нишата. Всички от екипажа на „Изумрудената буря“ сега държаха мечове от убитите тенкини, изработени от авринска стомана. Воини заеха стратегически позиции, въоръжени с имперски арбалети, а останалите тенкини се оттеглиха, за да им дадат възможност за стрелба. Струпаната група на Ейдриън представляваше лесна цел.
Ерандабон пристъпи напред, но без да застава на пътя на стрелите.
— Ерандабон не те позна веднага, Галенти! Много години минаха, ала ти не си изгубил уменията си — рече той, поглеждайки към телата на убитите воини. — Защо пътуваш с такива създания, Галенти? Защо се унижаваш? Все едно Ерандабон да пълзи из гората със змиите или да се валя с прасетата. Защо правиш това? Защо?
— Дойдох да те видя, Гайл — отвърна Ейдриън. Хората ахнаха.
— Ха-ха! — изрева военачалникът. — Използваш калианското ми име — престъпление, носещо смърт, ала аз ти прощавам, Галенти! Че ти не си като тях — той размаха неопределено ръка. Ти си в космоса с Ерандабон. Ти си звезда, сияеща почти тъй ярко, колкото и Ерандабон. Ти си брат и аз не ще те убия. Ела и пирувай с мен.
— А приятелите ми?
Лицето на Ерандабон се вкисели.
— Те нямат място на трапезата на Ерандабон. Те са кучета.
— Няма да ям с теб, ако с тях се отнасят зле.
Очите на Ерандабон закръжиха в произволни окръжности, сетне спряха.
— Ерандабон ще ги заключи отново — този път безопасно — за тяхно добро. Тогава ще ядеш с Ерандабон?
— Да.
Той плесна с ръце и войниците колебливо пристъпиха напред.
Ейдриън кимна. Ройс и останалите положиха оръжие.
Балконът се издигаше над залива при главозамайваща височина. Лунната светлина обливаше огромната флота тенкински и гхазелски кораби, пуснали котва. Обсипани със светлинки, съдовете се поклащаха леко в такт с вълните. Нежният бриз донасяше далечните викове, смекчил ги до шепот. Подобно на останалата част от замъка, балконът бе реликва от някогашните времена. Нявга може би красив, каменният парапет бе посивял през вековете, свеждайки се до бледа сянка на някогашната си слава. Гъсти лиани го покриваха с множество бели цветове — подобно покривка, прикрила изкорубена маса. Под нозете им някога удивителната мозайка сега лежеше натрошена на парчета. Няколко фенера обграждаха балкона, но изглежда служеха по-скоро за украса, отколкото за осветление. Каменна маса бе отрупана с изобилие от дивеч, плодове и напитки.
— Сядай! Сядай и яж! — каза Ерандабон на Ейдриън, дордето неколцина тенкински жени и момчета се разтичаха да им угодят. Като се изключат слугите, двамата бяха сами. Ерандабон откъсна кълка от огромна печена птица и посочи с нея към залива:
— Красива гледка, нали, Галенти? Петстотин кораба, петдесет хиляди глави — и всичко това командва Ерандабон.
— В цял Калис няма петдесет хиляди тенкини — отвърна Ейдриън. Гледаше със съмнение към трапезата, чудейки се дали измежду блюдата няма елфическо. Взе си малко плод.
— Не — рече пълководецът със съжаление. — Ерандабон трябва да се справя с Гхазел. Като мравки бликат от островите си. Ерандабон може да им се довери толкова, колкото би могъл на тигър, дори и ако Ерандабон го е отгледал от малък. Те са диви зверове, ала Ерандабон се нуждае от тях, за да постигне целта си.
— А тя е?
— Дръминдор — рече просто той, последвал думата с глътка вино, по-голямата част от което потече по брадичката му. — Ерандабон се нуждае от завет за бурята, Галенти, здраво място, безопасно място. Много луни мравките се бият за Дръминдор. Те знаят, че тя може да устои на идващите ветрове. Времето изтича, пясъкът се рони между стъклата, те са отчаяни да напуснат островите си. Ерандабон обещава, че може да им помогне да я завладеят. Би могъл да има петдесет хиляди, вероятно и сто хиляди мравки, Галенти. Островите гъмжат от тях, но Ерандабон трябва да се оправя с тези. Прекалено многото мравки развалят пикника, а, Галенти?
Прислужник допълни чашата с вино, която Ейдриън не бе докоснал.
— Какво знаеш за Мерик Мариус? — попита Ейдриън.
Ерандабон се изплю.
— Мръсотия. Прасе. Прасе, въргалящо се в мръсотията. Обещава оръжие… няма. Обещава храна за Многото… и няма. Прави трудно за Ерандабон да управлява мравките. Ерандабон желае смъртта му.
— Бих могъл да помогна с това, ако ми кажеш къде е.