— Как ще спечелим? — попита Уайът.
— Като избием всички им, преди те да избият нас.
Сутрешните часове прекараха в тренировка. За щастие всички бяха наясно с основите на боя. Уесли бе тренирал с брат си и като резултат на това се оказа далеч по-добър фехтовчик, отколкото Ейдриън бе очаквал. Грейди беше як и изненадващо бърз. Уайът бе най-впечатляващ. Движенията му с къса сабя говореха за истински опит — типа, който Ейдриън разпозна моментално и който наричаше опит от убийства.
Ейдриън демонстрира някои основни движения, с които да се противопоставят на по-вероятните развития на нещата. Повечето от тях се отнасяха до отблъскването на множество атаки, като такива от зъби и нокти — нещо, в което никой от тях не бе трениран. Също им показа как да използват трилона, предоставен им от Ерандабон. Всички поред го изпробваха, като Грейди се оказа най-обещаващ.
Огладнели след сутрешната тренировка, отново седнаха да ядат.
— И какъв е бойният ни план? — попита Уайът.
— Уесли и Грейди ще стоят отзад. Грейди, ти поемаш трилона.
Последният изглеждаше нервен:
— Ще направя всичко по силите си.
— Просто не се прицелвай близо до нас. Не обръщай внимание на битката в центъра на арената и съсредоточи огъня върху далекобоеца и обердаза. Не ги оставяй да си поемат дъх. Не е нужно да ги уцелваш, просто нека се прикриват непрекъснато.
— Уесли, вие ще пазите Грейди. Уайът, двамата с теб ще оформяме предната линия и ще нападнем главатаря и воина. Просто помни казаното и се пази. Въпроси?
— Ами Ройс? — попита Уайът.
— Той си знае какво да прави — рече Ейдриън и Ройс кимна. — Друго?
И да имаше друго, никой не заговори. Затова легнаха да подремнат. След тренировката, дори и Уесли успя да заспи.
Арената представляваше огромна овална яма, заобиколена с каменна стена, зад която се издигаха пейки. Противниците излизаха на арената през две срещуположни врати. Огромни издигнати мангали осветяваха зоната. И арената, подобно на всичко останало в Замъка на четирите вихъра, бе пострадала от липсата на поддръжка. Огромни каменни блокове бяха паднали, край тях бяха пораснали дръвчета. Близо до центъра се бе заформил плитък кален вир. Отчасти потънал в земята гръден кош проблясваше на пламъците, а на забито в земята копие се хилеше череп.
Докато Ейдриън пристъпваше сред прахта, умът му се изпълни със спомени. Миризмата на кръв и ликуващата тълпа отвориха врата, която бе смятал за безвъзвратно заключена. Беше само на седемнадесет, когато за пръв път бе излязъл на арената, ала уменията му правеха победата сигурна. Беше по-умел, по-опитен — и тълпите го обожаваха. С лекота побеждаваше опонент след опонент. По-едри, по-силни мъже го бяха предизвиквали — и умирали. Когато се бе сражавал с отбори по двама и по трима, резултатите бяха останали непроменени. Тълпите бяха започнали да скандират новото му име, Галенти — убиец.
Бе пътувал из Калис, срещайки се с благородници, пирувайки на давани в негова чест трапези, наслаждавайки се на подарени му в израз на почит жени. Бе забавлявал домакините си с демонстрации на сила и храброст. Накрая битките бяха станали ужасяващи. Неколцина силни мъже не бяха достатъчни, за да го победят. Изправиха го срещу Гхазел и диви животни. Бе се сражавал с мечки, два леопарда, накрая и тигър.
Бе убил множество мъже без да се замисля, ала тигъра в Мандалин бе последното му сражение. Може би пролятата кръв най-сетне беше осъзната или бе узрял и надраснал желанието си за слава. Дори и сега не бе сигурен в истината и в какво искаше да вярва. Ала всичко се бе променило със смъртта на тигъра.
Всеки, с когото се бе сражавал, бе избрал да се бие, но не и котката. Гледайки как царственият звяр бере душа, за пръв път се почувства като убиец. Над него тълпите крещяха: „Галенти!“; едва сега бе осъзнал значението. Най-сетне разбра бащините си думи, ала Данбъри щеше да умре, преди Ейдриън да успее да се извини. Подобно на тигъра, баща му заслужаваше повече.
Сега, излизайки на арената, тълпата още веднъж скандираше името — Галенти! Ликуваха и гръмовно удряха крака в земята.
— Не забравяйте, мистър Уесли, стойте назад и пазете Грейди — каза Ейдриън, докато се събираха недалеч от мястото на черепа.