Другият вход се отвори и на арената излязоха Ба Ран Гхазел. По шокираните изражения на приятелите си Ейдриън можа да види, че дори и след описанието му, те не бяха подготвени за гледката. Всеки бе чувал да се говори за отблъскващите гоблини, ала никой не очакваше да види гоблин в действителност, още по-малко пък петима, издокарани в пълно бойно снаряжение, блеснало на червеникавата светлина.
Не бяха нито хора, нито животни, нито нещо познато. Не изглеждаха да са рожби на този свят. Движенията им караха очите да се усъмнят, а мускулите им се извиваха неестествено. Носеха се на четири крака. Не ходеха, а търчаха, ноктите им потракващи върху камъните в прахта. Очите им проблясваха в мрака, светещи отвътре с гнусен жълтеникав блясък, излъчващ се иззад зениците. Огромни мускули се извиваха по гърбовете и по ръцете им. В устите им имаше множество редици остри зъби-игли, стърчащи на всички посоки.
Воинът и главатарят пристъпиха към центъра. Бяха едри, дори и приведени се извисяваха над Ейдриън и Уайът. Зад тях по-дребният обердаза, украсен с дузини шарени пера, танцуваше и напяваше.
— Мислех, че ще са по-дребни — прошепна Уайът на Ейдриън.
— Не им обръщай внимание. Те се надуват като жаби — опитват се да те сплашат — да те накарат да мислиш, че не можеш да спечелиш.
— Вършат добра работа.
— Воинът е онзи отляво, главатарят е вдясно — каза му Ейдриън. — Аз ще се заема с воина. Ти поеми главатаря. Опитай се да стоиш от лявата му страна, замахвай ниско, не се приближавай особено. Най-вероятно ще те убие, ако го сториш. И внимавай за стрелите на далекобоеца.
Откъм стените профуча запалена стрела, забила се в центъра на арената. Моментално забиха барабани.
— Това е нашият знак — рече Ейдриън и закрачи напред с Ройс и Уайът.
Гхазелският главатар и воинът вече ги чакаха в центъра. Всеки от тях носеше малко закривено острие и кръгъл щит. Просъскаха към Ейдриън и Уайът. Последният бе изтеглил сабята си, но Ейдриън нарочно крачеше към тях с прибрани оръжия. Това му спечели поглед от страна на Уайът.
— Това е моят начин да се издувам.
Преди да стигнат центъра, Ейдриън изгуби Ройс от очи, който се стопи в сенките извън сиянието на огньовете.
— Кога започваме? — попита Уайът.
— Ослушвай се за звук от рог.
Този коментар бе дочут от главатаря, карайки го да се усмихне. Той изцвърча към воина, който му отговори.
— Те не могат да ни разбират, нали? — изрецитира репликата си Уайът.
— Естествено — излъга Ейдриън. — Те са просто малоумни животни. Помни, искаме да ги привлечем напред, за да може Ройс да се промъкне зад тях и да убие главатаря. Той е този, когото трябва да убием първо. Той е техният лидер и без него са обречени. Просто отстъпвай назад и той ще те последва право в капана.
Още цвърчене и потракване.
Две пламтящи стрели се забиха в земята.
— Приготви се — прошепна Ейдриън, сетне много бавно изтегли двата си меча.
Прозвуча рог.
Уесли гледаше как Ейдриън и воина се сблъскват с дрънчене на метал. Ала Уайът отстъпи назад като танцьор, вдигнал в готовност късата си закривена сабя. Главатарят остана на място, душейки въздуха.
Грейди изстреля първата си стрела. Прицели се в далечната купчина танцуващи пера, но надхвърли целта.
— По дяволите — изруга той, поставяйки нова стрела.
— Прицели се по-ниско — сопна се Уесли.
— Да съм казвал, че съм стрелец?
Нещо просъска край ухото на Уесли. Грейди запрати втора стрела. Тя пак не достигна целта, забивайки се близо до финтиращия Уайът, който се опитваше да примами главатаря.
Ново просвирване.
— Май стрелят по нас — каза Уесли, обръщайки се точно навреме да види как Грейди се строполява със стърчаща от гърдите му стрела. Падна на земята, давейки се и ритайки. Ръцете му панически посегнаха да издърпат стрелата. Пръстите му омекнаха. Мъчеше си да си поеме въздух. Нова стрела изсъска и прикова крака му към земята.
Уесли гледаше ужасѐн как Грейди потръпва, сетне застива.
Ройс вече бе близо до обердаза, когато рогът прозвуча. Дрънченето на стомана го уведоми за началото на боя. Бе се промъкнал покрай един от падналите блокове, търсейки позиция да мине в гръб на шамана, когато нещо във вятъра привлече вниманието му. Вече се вееше, отскачайки от нещо невидимо. Бърз взор към арената разкри само четирима гоблини — главатар, воин, обердаза и далекобоец. Ройс приклекна точно навреме, за да избегне прерязано гърло. Завъртя се, разсичайки въздуха с Алвърстоун. Обръщайки се, не видя нищо. Инстинктивно отскочи надясно. Нещо разсече наметалото му. Нанесе удар назад с лакът и бе възнаграден с месесто тупване. Сетне нещото отново изчезна.