— Предадох го в замъка на път за насам.
Ройс зарови лице в шепи.
— Понякога просто… — поклати глава. — Невероятно.
— Какво има? — попита присъединяващата се към тях Гуен.
— Ейдриън е идиот — обяви Ройс. Още не бе вдигнал глава и гласът му долетя приглушен.
— Убедена съм, че не е така.
— Благодаря ти, Гуен. Виждаш ли? Поне тя ме оценява.
— Разкажи ми за Ратибор, Ейдриън. Ройс ми разказа за бунта. Какво стана? — запита с развълнувана усмивка тя.
— Убиха Емъри. Знаеш ли кой беше той?
Гуен кимна.
— Както и мнозина други, ала завзехме града.
— Ами Ариста?
— Оцеля в сражението, ала сетне й беше много тежко. Тя стана нещо като тамошна героиня. Поставиха я начело на цялото кралство.
— Принцесата е забележителна жена — отбеляза Гуен. — Не мислиш ли, Ейдриън?
Преди боецът да е съумял да отговори, откъм кухнята долетя гръмък трясък.
— Извинете ме, ще помогна на Диксън — тя понечи да се изправи, ала Ройс вече беше на крака.
— Седни — рече той, целувайки я по челото. — Аз ще му помогна. Вие си поговорете.
Гуен изглеждаше изненадана, ала му благодари.
Ройс се стрелна, провиквайки се в необичайно добродушен тон:
— Диксън? Какво се бавиш толкова? Все още ти е останала една ръка, нали така?
Гуен и Ейдриън се изсмяха, и двамата изглеждайки изненадани.
— Какво ново? — попита Ейдриън.
— Няма много за разправяне. Миналата седмица Албърт се появи с мисия от благородник, целяща поставянето на обеците на омъжена жена в спалнята на свещеник, ала Ройс отказа.
— Наистина? Той обожава задачите с лъжливи улики. Свещеник? Та това са си лесни пари.
Тя сви рамене:
— Откакто ти се отказа, той…
Ехтящият отвън тропот на подкови рязко затихна пред вратата. Миг по-късно накуцвайки влезе мъж, облечен като кралски вестоносец. Застана на прага и се огледа объркано.
— Мога ли да ви помогна? — запита Гуен, изправяйки се.
— Имам съобщение от Негово Величество за кралските защитници. Бе ми казано, че ще ги намеря тук.
— Ще го взема — рече Гуен, пристъпвайки напред.
Пратеникът се вцепени и поклати глава.
— Предназначено е само за кралските защитници.
Гуен спря. Ейдриън забеляза отегченото й изражение.
— Трябва да си нов — изправяйки се, Ейдриън протегна ръка към вестоносеца. — Аз съм Ейдриън Блекуотър.
Пратеникът кимна и измъкна запечатан свитък от торбата си. Подаде го и излезе. Ейдриън седна и разчупи восъчния печат със сокол.
— Задача, нали? — изражението на Гуен се помрачи, тя заби поглед в пода.
— Олрик просто иска да ни види — каза боецът. Тя повдигна глава. В очите й Ейдриън видя объркана смесица от емоции, които не можа да разгадае. — Гуен, какво има? — настоя той.
Най-сетне тя отговори, почти шептейки.
— Ройс ми направи предложение.
Ейдриън седна.
— Наистина?
Тя кимна и бързо додаде:
— След като ти се отказа от Ририя, предполагам и той също ще го стори.
— Това е… чудесно! — Ейдриън скочи на крака и я прегърна. — Поздравления! Той дори не спомена! Крайно време беше да се престраши. Аз самият бих поискал ръката ти още преди години, само дето знаех, че ако го сторя, на следното утро щях да съм мъртъв.
— Когато той ми каза, почувствах, че… сякаш желание, което не се бях осмелявала дори да формулирам, се сбъдва. Тъй много проблеми разрешени, тъй много болка утешена. Откровено казано, не смятах, че някога ще го стори.
Ейдриън кимна.
— Защото той не само е идиот, но и слепец.
— Не. Искам да кажа… ами, той си е Ройс.
— Не казах ли точно това? Обаче да, не е от сключващите бракове, нали? Определено си му повлияла неимоверно.
— Ти също — каза тя, вземайки ръката му. — Понякога го чувам да казва неща, които зная, че са дошли от теб. Неща като отговорност и съжаление — думи, които никога преди не са били част от речника му. Чудя се дали изобщо знае къде ги е научил. Когато за пръв път ви срещнах, той беше така затворен.
Ейдриън кимна.
— Има затруднения с доверието.
— Но се учи. Животът му е бил толкова труден. Изоставен и предаден от онези, които е трябвало да го обичат. Той не говори за това, поне с мен. Ала зная.