За наскоро получили надниците си моряци, люлели се по вълните над две години, тези табели обещаваха рай. Единствената странност оставаше в размера и формата на сградите. Западните украшения не можеха напълно да скрият историята на някога джуджешкия град. Над всеки праг имаше табела, която предупреждаваше влизащия да си ПАЗИ ГЛАВАТА.
Чайки кръстосваха синьото небе. Водата се плискаше по хълбоците на корабите, които проскърцваха като живи същества, почиващи си след дълъг набег.
Ейдриън пристъпи на кея до Ройс.
— Чувстваш се несигурен, а?
— Да отговоря на някогашния ти въпрос… Не, не смятам, че трябва да ставаме моряци. Ще съм щастлив никога вече да не видя кораб.
— Поне не трябва да се притесняваш от сухоземна болест.
— И все пак като че земята се клати под краката ми.
Петимата си купиха прясна риба и я изядоха на вълнолома. Вслушваха се в моряшките песни, долитащи от кръчмите, а ноздрите им бяха изпълнени с миризмата на пристанището. Когато Уайът се върна, лицето му беше почервеняло от гняв.
— Ще продължат с изпускането на дима! Изобщо не ме изслушаха! — викна той, тичайки по кея.
— Ами инвазията? — попита Ейдриън. — Каза ли им за нея?
— Не ми повярваха! Дори Ливът Глим, пристанищният началник — а някога служехме заедно! Две години спяхме в една двуетажна койка, а сега проклетото копеле отказва, понеже „не можем да преобърнем цялото пристанище, само защото някой си мисли, че ще има нападение.“ Казва, че други кораби не били докладвали нищо подобно, че нямало да направят нищо, докато новините за армадата не бъдат потвърдени от други капитани.
— Тогава ще е твърде късно.
— Опитах се да им кажа това, но те забърбориха как трябвало да регулират налягането при пълнолуние. Обиколих всички управници в града, но никой не ми обърна внимание. Скоро започнаха да подозират мен. Отказах се, когато заплашиха да ме затворят. Съжалявам.
— Може би ако отидем всички?
Уайът поклати глава.
— Няма да има полза. Представяш ли си? След всичко което преживяхме, идваме тук, без да можем да променим нищо! Освен…
Той погледна към Ейдриън.
— Освен? — рече По.
Ейдриън въздъхна и погледна към Ройс, който кимна.
— Какво пропускам? — отново реплика на По.
— Дръминдор е била построена преди хиляди години от джуджета — обясни Ейдриън. — Тези огромни кули са пълни с каменни зъбчати колела и стотици лостове. Пристанищните власти на Тур Дел Фур са запознати с действието на едва малка част от тях. Знаят само как да освобождават натрупалото се налягане.
— А ние знаем как да го изключим — рече Ройс.
— Да го изключите? — запита По. — Как ще изключите вулкан?
— Не вулкана — системата — продължи Ейдриън. — Има главен превключвател, който е свързан с цялата верига. Бъде ли дръпнат, крепостта спира да задържа налягане, вулканът започва да се освобождава сам. Така няма да може да спре инвазията, но няма и да се взриви.
— Това с какво ще помогне?
— Ако не друго, поне ще предотврати вдигането на града във въздуха. Когато черните платна се появят, хората ще имат време да се евакуират, може би дори да организират защита. Щом изключим системата, двамата с Ройс можем да пропълзим в комините да видим какво е направил Мерик. Ако успеем да ги отпушим навреме, ще можем отново да включим главния превключвател и да изпържим армада изненадани гоблини.
— Ние можем ли да помогнем с нещо? — попита Банър.
— Не и този път — каза му Ейдриън. — Можете ли да се оправите с кораба сами?
Уайът кимна.
— Трудно ще бъде без мачтови, но ще измислим нещо.
— Добре. Тогава изчезвайте оттук, преди флотилията да е довтасала. Ти беше добър помощник, По. Навъртай се около Уайът и един ден ще станеш капитан. С това трябва да се справим сами.
Според легендите джуджетата бяха съществували векове преди появата на хората. По времената, в които джуджета и елфи се борели за надмощие, първите имали могъща и достойна нация, управлявана от джуджешки крале, със собствени закони и традиции. Това били златни времена на огромни пиршества, възхитителни постижения и могъщи герои. Сетне елфите спечелили войната.