Ейдриън поклати глава.
— С мен също. Понякога споменава нещо, но по принцип отбягва да говори за миналото си. Смятам, че се опитва да забрави.
— Построил е много укрепления, ала всяка година като че поредните стени се срутват. Той дори събра смелостта да ми каже, че е отчасти елф. Крепостта се стопява, виждам го да наднича отвътре. Иска да бъде свободен. Това е следващата стъпка — и аз съм много горда с него.
— Кога ще е сватбата?
— Смятахме да е до няколко седмици в манастира. Но сега ще трябва да отложим, нали?
— Защо казваш това? Олрик просто иска да ни види. Това не означава…
— Трябвате му за мисия — прекъсна го Гуен.
— Не. Може да му трябваме, но вече се отказахме. Аз си имам други неща за вършене, а Ройс… Ройс има нужда да започне нов живот — с теб.
— Ще отидеш. Трябва да вземеш и Ройс със себе си — гласът й бе пълен с тъга и намек за съжаление — твърде неприсъщи и за нея емоции.
Ейдриън се усмихна:
— Не мога да измисля нещо, с което Олрик би могъл да ме убеди, но ако все пак го стори, ще се заема с мисията сам — като сватбен подарък. Не е нужно дори да казваме на Ройс за пратеника.
— Не! — избухна тя. — Той трябва да отиде. Ако не го стори, ще умреш.
Първата реакция на Ейдриън бе да се изсмее, ала тази мисъл се стопи при вида на лицето й.
— Не съм тъй лесен за убиване — смигна.
— От Калис съм, Ейдриън, зная какво говоря — очите й се насочиха към прозореца, ала погледът й не беше фокусиран, сякаш гледаше към някакво друго място. — Не мога да бъда отговорна за смъртта ти. Животът, който бихме водили след това… — тя поклати глава. — Не, той трябва да дойде с теб — повтори твърдо Гуен.
Ейдриън не беше убеден, ала знаеше, че няма смисъл да упорства. Гуен не беше от спорещите. Повечето познати му жени предизвикваха дълги дискусии и дори се наслаждаваха на споровете, ала не и Гуен. Мисълта й се отличаваше с яснота, говореща, че тя вече е достигнала до неизбежното заключение и просто любезно изчаква събеседника си да се присъедини към нея. По някакъв свой си начин доста приличаше на Ройс — с изключение на любезното изчакване.
— Докато вас ви няма, ще имам времето да подготвя първокласна сватба — рече тя с напрегнат глас, премигвайки често. — Доста време ще ми е нужно да преценя какъв цвят рокля трябва да носи една бивша проститутка.
— Знаеш ли, Гуен? — заговори Ейдриън, поемайки ръката й в своята. — Познавам много жени, ала само от две се възхищавам. Ройс е късметлия.
— Ройс стои на ръба — отвърна замислено тя. — Видял е прекалено много жестокост и предателство. Не е познавал милост — стисна ръката му. — Ти трябва да сториш това, Ейдриън. Ти трябва да си този, който ще го научи на милост. Направиш ли го, той ще бъде спасен.
Ройс и Ейдриън влязоха в градината на замъка Есендън — там, където някога принцеса Ариста щеше да бъде изгорена на клада. Само леко издигната земя — мястото, където бяха стояли стълбът и дървата — напомняше за това. Беше преди три години, тогава времето също бе започнало да застудява. Смъртта на Амрат Есендън беше съвсем скорошна, а Новата империя — империалистическа мечта.
Стражниците пред портата кимнаха и им се усмихнаха.
— Мразя това — промърмори Ройс.
— Кое?
— Дори не се опитаха да ни спрат, а усмивките им бяха неподправени. Вече ни познават. Преди Олрик имаше благоприличието да ни вика дискретно и да ни приема тайно. Сега униформени войници тропат на вратата посред бял ден, махайки и обявявайки: „Здравейте, носим ви задача.“
— Той не помаха.
— След време и това ще стане — ще маха и ще се хилоти. Някой ден Джереми ще черпи войнишките си другарчета в „Розата и бодилът“. Всички ще са там, целия взвод стражници, хилейки се, тупайки се по раменете, карайки ни да пеем „Калид Портмор“ с тях — „И още веднъж, сега възторжено!“… В даден момент някой особено потен вол ще ме прегърне и ще каже каква чест е за него да бъде сред нас.
— Джереми?
— Какво? Така се казва.
— Знаеш името на стражника?
Ройс се намръщи.
— Виждаш ли? Да, зная името му, а те знаят нашите. Направо да започнем да носим униформи и да се преместим в старата стая на Ариста!
Покачиха се по каменните стълби към главния вход, където войник бързо им отвори вратата, покланяйки се леко и поздравявайки ги формално.