Не искаше да поглежда към регента. Глупакът изобщо не се интересуваше от нея. Как би могъл да бъде толкова студен, та да принуждава едно момиче да се омъжва за него само за политическа полза? Този човек бе мерзавец.
— Арчи… Арчи… — Етелред го викаше.
Потръпна при споменаването на омразния прякор и намръщен извърна лице от прозореца.
— Трябва да поговориш с твоя човек Бректън.
— Какво е направил сега?
— Отказва да се подчинява на заповедите ми. Твърди, че служел единствено на теб. Трябва да му пообясниш как стоят нещата. Не можем да имаме рицари, подчинени единствено на лордовете си. Трябва да припознават върховенството на Новата империя и йерархията.
— Изглежда той точно това прави — спазва йерархията.
— Да, обаче има и друго. Започнал е да става упорит. След няколко месеца ще ставам император, не мога да позволя най-добрият ми генерал да иска твоето разрешение, за да му дам заповед.
— Ще говоря с него — измъчено каза Арчибалд, най-вече за да спре да чува гласа на Етелред. Ако дъртото копеле не бе такъв опитен войник, би се замислил над възможността да го предизвика, ала Етелред бе участвал в множество сражения, а Арчибалд се бе фехтувал единствено с тренировъчни мечове. Даже и да смяташе да се самоубива, нямаше да достави на Етелред това удоволствие.
— Ами Модина? — попита Етелред.
Споменаването на името й накара Арчибалд отново да се заслуша в разговора.
— Тя готова ли ще бъде?
— Да, така мисля — отвърна Салдур. — Амилия върши чудеса с нея.
— Амилия? — Етелред потропа челото си. — Тя не е ли онази слугиня, която ти повиши до главна имперска секретарка?
— Именно — рече Салдур. — Мислех си да я задържа и след сватбата.
— След сватбата няма да ни е нужна.
— Зная, но бих могъл да й намеря друго приложение. Тя се доказа като интелигентна и полезна.
— Прави каквото щеш с нея. Аз със сигурност не…
— Кралиците винаги се нуждаят от секретарки, дори и когато са омъжени — намеси се Арчибалд. — Разбирам, че ще поемеш пълен контрол над Новата империя, но тя все още ще се нуждае от асистент.
Етелред с объркано изражение погледна другия регент.
— Той не знае?
— Какво да зная? — попита Арчибалд.
Салдур поклати глава.
— Сметнах, че колкото по-малко хора са наясно, толкова по-добре.
— След сватбата — обясни Етелред на Арчибалд, — веднъж като бъда коронован, Модина ще претърпи нещастен инцидент — фатален.
— Всичко е уредено — докладва Нимбус. Ариста крачеше из стаята, а Модина седеше на леглото. — Осигурих му униформа. Тази нощ фермерът ще вмъкне Хилфред, скрит в кола със сено.
— Те ще я проверят ли? — попита Ариста, спирайки да кръстосва помещението.
— Вече не, спряха да претърсват за вещицата. Нещата се връщат към обичайния си начин. Познават фермера. Идва всеки трети ден от седмицата.
Ариста кимна и отново закрачи.
— Същата кола ще ви отведе призори. Ще излезете през градските врати. На кръстопътя ще има три коня, снабдени с храна, вода, одеяла и дрехи.
— Благодаря ти, Нимбус — Ариста прегърна дългуча, карайки го да се изчерви.
— Сигурна ли си, че това ще проработи? — попита Модина.
— Не виждам защо не — рече Ариста. — Ще направя, каквото и миналия път. Ще стана Салдур, а Хилфред ще бъде пазач от четвъртия етаж. Убеден ли си, че си взел правилната униформа?
Нимбус кимна.
— Ще наредя на постовия да отвори затвора. Ще грабнем Гаунт и ще напуснем. Ще наредя на серета да остане на пост и да не казва никому. Никой няма да узнае за липсата с часове, може би дни.
— И все пак не разбирам — Модина изглеждаше объркана. — Амилия каза, че в кулата имало тъмница, но че всички килии били празни.
— На пода има тайна врата. Много хитро скрита, заключена със скъпоценна ключалка.
— Какво е скъпоценна ключалка?
— Скъпоценен камък, който поражда специфична вибрация. Доближен до вратата, той я отключва. Имах такава ключалка на стаята си у дома, а църквата използваше много по-сложна версия при вратите на затвора Гутария. Тук имат същия механизъм, а ключът е изумрудът в дръжката на меча на рицаря.