— Здрасти, Дигби — махна му Ейдриън. — Съжалявам — додаде, виждайки Ройс да се мръщи.
— Хубаво е, че и двамата се оттеглихме. Не е случайно, че не съществуват прословути живи крадци.
Токовете на Ейдриън кънтяха по полирания под. Ройс се придвижваше безшумно. Прекосиха западната галерия покрай изложените брони и балната зала. Замъкът изглеждаше пуст, като останалата част от града. Приближавайки приемната, Ейдриън зърна Моувин Пикъринг да върви към тях. Младият благородник изглеждаше поотслабнал от последната им среща. Лицето му беше изпито, под очите му имаше сенки, ала косата му си бе останала същата бъркотевина.
— Крайно време беше — поздрави ги Моувин. — Олрик току-що ме прати да ви потърся.
Две години бяха изминали от смъртта на брат му Фанън, а Моувин все още носеше траур. Само познавалите го преди турнира в Далгрен можеха да видят колко се е променил. Тогава страж Луис Гай и група серети бяха нападнали Ейдриън, а Моувин и Фанън се бяха притекли на помощ. Братята се сражаваха майсторски, както подобава на Пикърингови. Ала Моувин не бе съумял да спаси брат си. Преди този ден Моувин Пикъринг бе весел, шумен и жизнерадостен. С неизменна усмивка на лице, гледаше към света с кикот и смигване. Сега стоеше с приведени рамене и сведена брадичка.
— Носиш го отново? — Ейдриън посочи към меча на Моувин.
— Настояха.
— А използва ли го?
Моувин заби поглед в краката си.
— Татко казва, че няма значение. Наложи ли се, той е убеден, че няма да се поколебая.
— А ти какво мислиш?
— Опитвам се да не го правя — Моувин отвори вратите към залата с широк размах. Преведе ги покрай чиновника и стражниците в приемната зала. Високи прозорци позволяваха и на сутрешната светлина да влезе, излегнала се върху паркета. Гоблените все още стояха струпани край стените, очакващи по-добри дни. На тяхно място висяха карти с червени линии и сочещи на юг сини стрелки.
Сам, Олрик крачеше край прозорците, свел коронованата си глава, с влачеща се подире му мантия — като крал, помисли си Ейдриън. Олрик вдигна глава при влизането им, повдигайки кралската диадема с палец.
— Защо се забавихте толкова?
— Закусвахме, Ваше Величество — отвърна Ройс.
— Заку… Няма значение — кралят подаде свитък. — Казаха ми, че си доставил това писмо до замъка тази сутрин?
— Не аз — рече Ройс. Свитъкът се оказа от два пергамента, които той зачете.
— Аз бях — призна Ейдриън. — Току-що се връщам от Ратибор. Сестра Ви държи нещата под контрол, Ваше Величество.
Олрик се намръщи.
— Кой изпрати това?
— Не съм сигурен — отвърна Ейдриън. — Получих го от мъж на име Прайс в Колнора.
Ройс приключи с четенето и вдигна глава.
— Смятам, че сте на път да загубите войната — рече, без да си прави труда да добави и очакваното Ваше Величество.
— Не говори глупости. Това е фалшификат. Вероятно Ектън стои зад него. Обича да гледа как се излагам. Дори и да е автентично, представлява само нечий опит да изстиска малко златце от Новата империя.
— Не мисля така — Ройс подаде писмото на Ейдриън.
Крал Олрик,
Открих това в куриер, пътуващ от Калис към Акуеста. Търсачи са го засекли в Олбърн, ала той очевидно не си е поплювал. Трима Диаманти са мъртви. Спипали са го кофаджии и открили това писмо, предназначено за регентите. Бижуто смяташе, че бихте желали да знаете.
Уважаеми Регенти,
Падането на Ратибор бе неочаквано и злочесто, ала, както знаете, далеч не фатално. До този момент залових Дигън Гаунт и елиминирах магьосника Есрахаддон. Това приключва две трети от договора ни, ала най-доброто тепърва предстои.
„Изумрудената буря“ е на котва в пристанището на Акуеста, готова да отплава. Когато получите това съобщение, оставете възнаграждението на борда, заедно със запечатаните напътствия, оставени от мен. Веднъж натоварен, корабът ще отплува, военното щастие ще се усмихне другиму, и победата ви ще бъде осигурена. След елиминирането на националистите, Меленгар е ваш.
Макар аз да разполагам с неограничено време, то вие трябва да побързате, за да не би пламъкът, наричан от вас Нова империя, да бъде угасен.
— Мерик? — промърмори Ейдриън, поглеждайки към Ройс. — Това…?
Ройс кимна.
— Познавате ли този Мариус? — попита Олрик.