— Тръгваш си? — попита разочаровано Етелред. — Но ти едва дойде. Такива новини трябва да бъдат отпразнувани. Не ме обричай да пирувам със стар духовник и меланхоличен граф. Ще наредя да донесат вино и говеждо. Ще има музика, танцьори и жени, ако желаеш. Какви предпочиташ, Мариус? Дебели или слаби, светли или тъмни, дръзки или хрисими? Уверявам те, камерхерът може да изпълни всяка поръчка.
— Уви, милорд, останала ми е недовършена работа, която изисква вниманието ми.
Етелред се навъси.
— Много добре, ала те искам тук за празниците. Настоявам.
— Разбира се, милорд.
Мерик излезе, докато имперските водители се поздравяваха. Отвън чакаше нова карета, теглена от четири бели коня. На капрата стоеше униформен кочияш. На седалката имаше пакет от градския шериф. Мерик бе предложил бренди за бартер и мъжът бе прегърнал възможността. Бутилка качествен ликьор в замяна на безполезните остатъци от лов на вещица — рядко му се усмихваше такъв късмет. Разопаковайки пакета, Мариус прокара пръсти по лъскавата роба.
Каретата се изкачи по Хълма и сви по улица Пирен, където се намираше един от по-заможните квартали в града. Макар къщите да не бяха огромни, бяха издигнати с вкус и елегантни. Прислужник усърдно изчакваше да поеме ботушите и наметалото, а друг стоеше наблизо с чаша топъл сайдер. Мерик вече не пиеше вино или бира, бе развеселен да види, че и за тази му привичка бе помислено. Седеше в салона, заобиколен от червеникавите мебели и облицовката от тъмно дърво, отпиваше и се вслушваше в пропукването на камината.
На вратата се почука. Почти се изправи, когато зърна един от слугите си да се отправя към фоайето.
— Къде е тя, Мерик? — чу гневен глас.
Миг по-късно лакеят въведе двамина.
— Моля седнете, господа — Мерик се отпускаше в удобния си фотьойл, греейки ръцете си на чашата. — Някой от вас ще желае ли питие, преди да пристъпим към бизнес? Слугите ми могат да ви донесат всичко, но трябва да изтъкна, че сайдерът е изключително добър.
— Казах, къде е тя?
— Успокойте се, господин Деминтал. Дъщеря ви е добре, скоро ще я видите. Брилянтно изпълнихте своята част от сделката, а аз винаги държа на дума си. Просто бих желал да обсъдя някои детайли. Чиста формалност, разбирате. Първо, нека да ви поздравя, Уайът. Нали мога да те наричам така? Свърши отлична работа. По ти дава изключително високи оценки в доклада си.
— Твърди, че си помогнал Ройс и Ейдриън да се качат на борда и че дори след неочакваното потапяне, бързата ти мисъл спасила заповедите и мисията. Изключително съм впечатлен как си спечелил доверието на Ройс — което не е никак лесно постижение, ако позволиш да добавя. Трябва да си бил изключително убедителен, което е потвърдено и от успеха ти да убедиш пристанищните власти в Тур Дел Фур, че Ройс и Ейдриън са дошли да унищожат крепостта. Убеден съм, че единствено благодарение на блестящите ти умения мисията се увенча с успех.
Мерик отпи глътка сайдер и се усмихна.
— Имам само един въпрос. Знаеш ли къде са сега Ройс и Ейдриън?
— Мъртви. Убити от гоблините или от властите на Тур Дел Фур — който е стигнал първи до тях.
— Позволи ми да се усъмня в това. Ройс не е лесен за убиване. Измъквал се е от много по-трудни ситуации. Бих рекъл, че е имал необичаен късмет, ала зная много добре как е живял. Съмнявам се, че дори смъртта би могла да го задържи дълго.
— Искам дъщеря си — веднага — тихо рече Уайът през стиснати зъби.
— Разбира се, разбира се. Господин По, ще бъдете ли тъй любезен да я доведете? Третата врата вляво — Мерик му подаде ключ. — Наистина, Уайът, ти си много способен. Бих могъл да те използвам.
— Нима смяташ, че това ми е харесало? Колко стотици умряха заради мен?
— Не мисли по този начин. Мисли като за задача, която си изпълнил с размах. Не виждам често талант като твоя. Бих могъл да се възползвам от уменията ти. Присъедини се към мен и ще бъдеш добре компенсиран. В момента работя върху друг проект, даден ми от дори още по-рентабилен възложител. В състояние съм да уредя множество добри неща за теб. Двамата с дъщеря ти можете да живеете като феодали. Какво би казал за свой собствен имот?
— Ти отвлече дъщеря ми. Единствената свързана с теб работа би била да уредя смъртта ти.
— Не бъди тъй драматичен. Ето, виждаш ли? Ето я. Жива и здрава.
По се появи, придружаващ младо момиче. Беше на около десет, със светлокестенява коса, стегната на кок. Носеше елегантна синя рокля и кожени обувки.