Ройс кимна отново:
— Поради което зная, че сте закъсали.
— А знаете ли кой е изпратил това?
— Космос ДеЛур.
— Той не е ли заможен колнорски търговец?
— И по съвместителство глава на гилдията крадци, известна като Черният диамант.
Олрик поспря, за да обмисли чутото дотук, сетне отново закрачи.
— Защо му е да праща това?
— Диамантът иска имперковците да се махнат от Колнора. След като Гаунт го няма, Космос е решил, че тази информация може да ви бъде от полза.
Кралят замислено поглади брада.
— Кой е този Мерик? Откъде го познавате?
— Бяхме приятели с него, докато бях част от Диаманта.
— Отлично. Намери го и го попитай за какво е всичко това.
Ройс поклати глава:
— Нямам никаква представа къде е Мерик. Освен това вече не се разбираме особено. Нищо няма да ми каже.
Олрик въздъхна.
— Не ме интересува дали се спогаждате. Открий го, изгладете недоразуменията, след това ми донеси информацията, от която се нуждая.
Ройс не каза нищо и Ейдриън колебливо заговори:
— Мерик изпрати Ройс в Манзант, след като Ройс погрешка бе убил любимата му.
Олрик застина и се вторачи:
— Затворът Манзант? Но от него никой не е избягал.
— Това беше идеята. Щастлив бях да го разочаровам — рече Ройс.
— Сега Ройс и Мерик имат негласно споразумение да не застават на пътя си.
— Тогава как да разбера дали този Мерик просто се надува или в действителност има заплаха за Меленгар?
— Мерик не се надува. Ако казва, че може да наклони везните в полза на Новата империя, значи е по силите му Препоръчвам Ви да се отнесете сериозно към това — Ройс се замисли за миг. — На Ваше място бих изпратил човек да занесе това съобщение, да отплува на борда на кораба и да види къде ще отиде.
— Отлично. Сторете го и ме уведомете за наученото.
Ройс поклати глава:
— Вече се отказахме. Само преди седмица бях тук и обясних как…
— Не говори глупости! Каза да се отнеса сериозно към тази заплаха, ето защо се нуждая от най-добрите си хора — вас двамата.
— Изберете друг — твърдо каза Ройс.
— Добре, колко искаш? Този път е земя, нали? Хубаво. Барон Милбъро от Три брода бе убит в битка преди няколко седмици. Няма синове, така че ще ти дам земите му. Земя, титла — всичко.
— Не искам земя. Не искам нищо. Оттеглих се.
— Велики Мар, човече! — изкрещя Олрик. — Бъдещето на кралството може да зависи от това. Аз съм кралят и…
Ейдриън се намеси:
— Аз ще го направя.
— Какво? — запитаха едновременно Ройс и Моувин.
— Казах, че аз ще отида.
— Не можеш да се заемеш с тази работа — каза му Ройс, докато двамата вървяха обратно към таверната.
— Трябва. Ако Есрахаддон е мъртъв, Мерик е единственият ми шанс да намеря Гаунт. Смяташ ли, че действително би могъл да го стори?
— Мерик не би излъгал клиент.
— Но Есрахаддон беше магьосник. Оцелял е хиляда години — не мога да си представя обикновен убиец да го срази.
— Мерик не е обикновен.
В момента двамата прекосяваха Площада на благородниците. Дори и камбаните на Мареската катедрала бяха затихнали. Ейдриън въздъхна:
— Значи сам трябва да намеря наследника. Ако следвам възнаграждението до Мерик, половината път ще е изминат.
— Ейдриън — Ройс постави ръка на рамото на приятеля си, спирайки. — Не си подготвен за това. Не познаваш Мерик. Помисли за минутка. Ако той е могъл да убие магьосник — такъв, който е в състояние да създава огнени стълбове даже без ръце, какви са твоите шансове? Ти си добър — не, великолепен боец, най-добрият, когото някога съм виждал, ала Мерик е гений и е безскрупулен. Тръгнеш ли подире му, той ще узнае и ще те убие.
Намираха се пред старата шапкарница на Лестър Фърл, където Майрън някога бе работил. Табелата с изрисувана шапка все още висеше отпред, ала магазинът беше празен.
— Няма да те карам да идваш. Зная, че се жениш за Гуен. Впрочем, поздравления за което. Крайно време е, бих добавил. Това не е твой проблем, а мой. За него съм роден, за него баща ми ме обучи. Да защитавам Гаунт и да намеря начин да го поставя на имперския трон — това е моята орис.
Ройс подбели очи.
— Зная, че ти не вярваш в това, ала аз вярвам.
— Гаунт може би вече да е мъртъв. Ако Мерик е убил Есрахаддон, би могъл да е прерязал гърлото и на Гаунт.