— И все пак, трябва да ида. Дори и ти вече би трябвало да осъзнаваш това.
В „Розата и бодилът“ Гуен ги чакаше с нетърпеливи очи. Стоеше на прага, кръстосала ръце, притиснала шала си. Есенният вятър развяваше роклята и косите й. Зад нея клиенти разговаряха шумно.
— Всичко е наред — успокои я Ейдриън, докато двамата се приближаваха към нея. — Аз се заемам с мисията, но Ройс остава. С малко късмет ще се върна за…
— Иди с него — твърдо каза Гуен на Ройс.
— Не, Гуен — каза Ейдриън, — не е нищо, ко…
— Трябва да идеш с него.
— Какво не е наред? — попита Ройс. — Мислех, че ще сключваме брак. Не искаш ли?
Гуен затвори очи, разтърсена. Ръцете й се свиха в юмруци, тялото й се стегна.
— Трябва да отидеш. Ейдриън ще бъде убит, ако не го сториш — и тогава ти… ти…
Ройс я прегърна, а тя започна да плаче.
— Трябва да отидеш с него — рече Гуен, гласът й приглушен от рамото му. — Нищо няма да бъде същото, ако не го сториш. Не мога да се омъжа за теб — няма да се омъжа за теб — ако не го сториш. Кажи ми, че ще отидеш, моля те, Ройс, моля те…
Ройс хвърли объркан поглед към Ейдриън и прошепна:
— Добре.
— Направих го за теб — рече Гуен, подавайки на Ройс сгънато плетиво. Намираха се в нейната стая на най-горния етаж в публичния дом, където Ройс тъкмо бе приключил с багажа.
— Шал?
Гуен се усмихна:
— След като ще се омъжвам, помислих си, че трябва да започна да плета. Чувам, че това правят благопристойните жени за съпрузите си.
Ройс започна да се смее, ала виждайки изражението й, спря.
— За теб това е важно, нали? Осъзнаваш ли, че винаги си била по-добра от всички онези търговски дами. Наличието на съпруг не ги прави специални.
— Не е това. Просто… зная, че си имал сурово детство. Аз също. Искам нещо по-добро за децата ни. Искам техният живот — нашият дом — да бъде съвършен, поне колкото е възможно за двойка като нас.
— Не знам. Познавам десетки благородници, които са имали идеално детство, а са се превърнали в ужасии. Ти, от друга страна, си най-добрият човек, когото съм срещал.
Тя му се усмихна.
— Това е мило, но силно се съмнявам, че би одобрил дъщеря ни да работи тук. И наистина ли би искал синът ти да отрасне като теб? Можем да ги отгледаме правилно. Само защото ще отраснат в нормален дом, не означава, че ще се превърнат в ужасии. Ти ще бъдеш твърд, а аз ще бъда любяща. Ще пляскаш малкия Елиас, когато не показва нужното уважение, а аз ще целувам сълзите му и ще му давам бисквити.
— Елиас? Вече си избрала име за сина ни?
— Или предпочиташ Стърлинг? Не мога да избера между двете. Ала името на момичето не подлежи на обсъждане: Мерседес. Винаги съм харесвала това име… Ще продам този дом и всичко останало. Заедно с парите, които ми даваше да съхранявам, никога няма да ни липсва нищо. Ще водим щастлив, мирен, семпъл живот — ако искаш да живееш така? Искаш ли?
Той се вгледа в очите й.
— Гуен, стига да съм с теб, не ме интересува къде сме или какво правим.
— Значи решено — Гуен се усмихна, очите й просияха. — Винаги съм си мечтала за това… нас двамата, сгушени в малка къщурка, отглеждайки семейство.
— Ти ни изкара катерици.
— Да, точно така! Катериче семейство, свито в уютното си гнезденце в някой ствол, където тревогите на света ни отминават — долната й устна потрепери.
Ройс силно я притисна към себе си. Тя зарови лице в рамото му. Погали я по главата, плъзгайки пръсти по косата й. Колкото и да бе силна и храбра, крехкостта й винаги го бе удивлявала. Никога не бе срещал жена като нея. Смяташе да каже на Ейдриън, че си е променил мнението.
— Гуен…
— Даже не си го и помисляй — рече тя. — Докато не си приключил със стария живот, не можем да построим нов. Ейдриън се нуждае от теб, няма да позволя смъртта му да тежи на моята съвест.
— Никога не бих те обвинил.
— Не бих могла да понеса да ме мразиш, Ройс. По-скоро бих умряла, отколкото да понеса това. Обещай, че ще отидеш. Обещай, че ще се грижиш за Ейдриън. Обещай, че няма да се отчаеш и че ще оправиш нещата.
Крадецът отпусна глава, полагайки я върху нейната. Със стегнати гърди вдъхваше познатия аромат на косата й.
— Добре, но трябва да се съгласиш да идеш в абатството, ако нещата отново се влошат.