— Ще го сторя — рече тя. Ръцете й се обвиха още по-силно около него. — Толкова ме е страх — прошепна.
Ройс каза изненадано:
— Винаги си казвала, че не се страхуваш, когато потеглям на мисии.
Тя го погледна с насълзени очи и виновно изражение.
— Излъгах.
Глава 3
Пратеникът
Ейдриън стоеше в преддверието, изчаквайки си реда, за да предаде съобщението. Чиновникът беше нисък дебеланко с плешиво теме, лекьосани пръсти, затъкнал по едно резервно перо над всяко ухо. Седеше зад масивно бюро, драскаше из разни свитъци и си мърмореше нещо, без да се притеснява от струпващите се хора.
Ейдриън и Ройс бяха пристигнали в Акуеста. Ейдриън бе предложил да занесе посланието, докато партньорът му изчаква с подготвени коне. Макар Ейдриън да бе изпълнявал задачи за множество благородници, малцина го познаваха. Ририя винаги разчиташе на анонимността, използвайки посредници като виконт Албърт Уинслоу, грижещи се за дискретността. Съмняваше се, че Салдур щеше да го разпознае, ала с Луис Гай нещата стояха различно. Затова той бе запомнил най-краткия изход от двореца, също така преброявайки колцина пазачи, които стояха между него и свободата.
Седалището на Новата империя бе изключително натоварено. Наоколо притичваха служители, циркулиращи през многобройните врати. Тичаха или крачеха бързо в зависимост от ранга си. Някои го поглеждаха, но само за кратко. От опит знаеше, че интересът към останалите е обратнопропорционален на статуса. Някой висш сановник дори не би го погледнал, прислужникът отправяше дълъг поглед, а млад паж се взираше за почти минута. Макар Ейдриън да беше незабележим за висшестоящите, започваше да се чувства неудобно.
Това отнема прекалено много време.
Двамата куриери, чийто ред бе дошъл, бързо оставиха торбите си и напуснаха. След тях стоеше търговец, дошъл да подаде оплакване. Това отне известно време, тъй като чиновникът му зададе многобройни въпроси, прилежно записвайки всеки отговор.
Дойде ред на простоватата млада жена пред Ейдриън.
— Кажете на камерхера, че искам аудиенция — рече тя, пристъпвайки напред. Не носеше грим. Косата й беше оплетена в мрежа, която не спомагаше особено за вида й. Роклята й допринасяше за крушовидната фигура.
— Поради среща с регентите, безпокоенето му е невъзможно, Ваше Благородие.
Думите бяха почтителни, ала не и тонът, който определено беше саркастичен. Жената или не забеляза, или избра да не обръща внимание.
— Отбягва ме повече от седмица — обвинително рече жената. — Нещо трябва да бъде направено. Трябва ми материал за новата рокля на императрицата.
— Записките ми индикират съвсем скорошното отделяне на значителна сума с идентична цел. Водената от нас война дава предимство на други пера от бюджета.
— Това беше за подготовката на балкона. Тя не може да го облече. Говоря за ежедневна рокля.
— Но разходите бяха прекалено големи. Не желаете отнемането на храна от устата на войниците, само за да бъде императрицата удостоена с нов тоалет, нали?
— Нов? Та тя има само две парцаливи рокли!
— Което я прави превъзхождаща спрямо мнозина от нейните поданици.
— Империята похарчи цяло състояние за преустройването на двореца! Със сигурност икономиката ще понесе покупката на парче плат. Не е нужно да е коприна. И лен ще свърши работа. Ще накарам кроячката…
— Имам пълно доверие в преценката на камерхера да предостави рокля, ако преценката му отмереше нуждата на императрицата от такава. Липсата на идентични действия от негова страна категоризира нуждата като несъстоятелна. А сега, Амилия — нагло рече той, — ако не възразяваш, имам работа.
Раменете на жената пораженчески се отпуснаха.
Зад тях се разнесоха стъпки и самодоволната физиономия на шишкото изчезна. Ейдриън се обърна и видя момичето, което някога бе познавал под името Тракия, да се приближава, придружавана от въоръжен пазач. Дрехата й бе износена, точно както Амилия бе казала, ала младата жена стоеше гордо изправена и невъзмутима. Направи знак на телохранителя си да изчака, сетне се изправи пред чиновника.
— Лейди Амилия е упълномощена от мен. Направи казаното от нея — рече Тракия.
Чиновникът изглеждаше объркан. Очичките му нервно скачаха между двете.
Тракия продължи:
— Убедена съм, че не би пренебрегнал заповед от своята императрица, нали?