Писарят снижи глас, ала раздразнението му още личеше, когато се обърна към Амилия.
— Ако смяташ, че ще коленича пред дресираното ти куче, лъжеш се. Тя е луда. Не съм невеж като кухненската прислуга, нито ще позволя някакви си отрепки от простолюдието да си играят с мен. Изчезвайте и двете. Тази сутрин не разполагам с време за глупости.
Амилия открито се сви, ала Тракия не трепна.
— Кажи ми, пъдпъдък такъв, дали стражниците споделят мнението ти? — тя погледна към войника. — Ако го повикам и те обвиня в… да видим… предателство… и тогава… нека помисля… му заповядам да те съсече на място, какво смяташ ще стори той?
Чиновникът се вгледа подозрително в Тракия, като че се опитваше да надникне изпод маска.
— Не би се осмелила — рече той, отново местейки поглед между двете.
— И защо не? — отвърна Тракия. — Сам каза, че съм луда. Никой не знае какво и защо правя. Отсега нататък ще се отнасяш към лейди Амилия с нужното уважение, а заповедите й ще изпълняваш моментално. Разбра ли?
Чиновникът кимна бавно.
Обръщайки се, Тракия зърна Ейдриън и застина, като че се бе ударила в невидима стена. Очите й се впериха в неговите, тя се олюля.
Амилия протегна ръка да я задържи.
— Какво има, Модина?
Тракия не каза нищо. Продължи да се взира в него — очите й изпълващи се със сълзи, устните й потрепващи.
Вратата към главния кабинет се отвори.
— И думица повече не ща да чувам! — прогърмя Етелред, докато той, Салдур и Арчибалд Белънтайн пристъпиха в преддверието. Ейдриън погледна към прозореца на залата, преценявайки колко крачки ще му отнеме да го достигне.
Старият духовник погледна към Тракия.
— Какво става тук?
— Отвеждам Нейно Високопреосвещенство в стаята й — отвърна Амилия. — Тя не се чувства добре.
— Отправяха изисквания относно материал за нова рокля — с обвинителен тон рече чиновникът.
— Очевидно се нуждае от нея. Защо още носи тоя парцал? — попита Салдур.
— Камерхерът отказва…
— За какво ти е той? — смръщи се Салдур. — Просто кажи на чиновника да поръча необходимото. Не е нужно да безпокоиш Бърнард за подобни дреболии.
— Благодаря, Ваша милост — Амилия постави ръка около кръста на Тракия и я поведе, нежно подкрепяйки лакътя й с другата си ръка. Очите на Модина не се отделиха от Ейдриън, продължи да го гледа през рамо.
Салдур проследи взора й и любопитно се вгледа в Ейдриън.
— Ти ми изглеждаш познат — рече регентът, правейки крачка напред.
— Куриер — отвърна Ейдриън с разтуптяно сърце. Поклони се и повдигна съобщението като щит.
— Вероятно е бил тук дузина пъти, Саули — Етелред грабна пергамента. — Това е от Мерик!
И тримата загубиха интерес към Ейдриън.
— Ваши светлости — Ейдриън се поклони и бързо се отдалечи, подминавайки Амилия и Тракия. С всяка своя стъпка усещаше върху гърба си погледа й, докато най-сетне не се скри зад ъгъла.
— Проблеми? — попита Ройс.
— Почти. Срещнах Тракия — рече Ейдриън, докато двамата вървяха. — Не изглежда добре. Отслабнала е — много кльощава — и е пребледняла. Просеше дрехи от някакъв надут чиновник.
Ройс погледна назад, притеснен.
— Тя позна ли те?
Партньорът му кимна:
— Но не каза нищо. Само се взираше.
— Ако е искала да ни арестува, вече да го е сторила — рече Ройс.
— Да ни арестува? Говорим за Тракия, в името на Марибор!
— Повече от година е в ръцете им — вече е императрица Модина.
— Да, но…
— Какво?
— Не зная — отвърна Ейдриън, припомняйки си изражението й. — Не изглежда добре. Не съм сигурен какво става в онзи палат, но със сигурност не е читаво. Обещах на баща й да се грижа за нея.
Ройс объркано поклати глава:
— Не можем ли да се съсредоточим върху едно спасяване? Доста си зает за оттеглил се. Пък и Теръновата идея за успех беше да вдигне дюкян за сина си. Вероятно би се задоволил дъщеря му да стане императрица. Сега да се отървем от конете и да вървим към кея. Трябва да намерим „Изумрудената буря“.
Глава 4
Надпреварата
Макар не тъй голяма и богата колкото Колнора, имперската столица бе най-могъщият град в Аврин. Замъкът бе построен още преди времето на Гленморган — първоначално губернаторска резиденция в дните на Новронската империя. Учените сочеха към сивите каменни блокове с гордост, възхвалявайки постиженията на имперските инженери от Персепликуис. Тук, в Хайкърт Филдс, биваха провеждани турнири всяка зима. Най-добрите рицари от цял Апеладорн се стичаха насам, за да премерят сили в двубои с копия, фехтовка и други съревнования. Продължаващите цяла седмица събития включваха също толкова траещ пир за благородниците. И търговците обичаха този период от годината. Градът се преобразяваше в карнавал от звуци и образи, привличащ посетители от стотици мили.