Голяма част от икономическия успех на Акуеста се дължеше на най-голямото соленоводно пристанище в Аврин, гъмжащо от всякакви видове плавателни съдове. Можеха да се видят бригове, траулери, търговски и военни кораби. На юг се намираше огромната корабостроителница, заедно с работилниците за въжета, мрежи и платна. Северната част на залива пък приютяваше кея, кошари, складове за дърво и котли за катран. Бяха представени всички свързани с мореплаването дейности.
— И коя точно е „Изумрудената буря“? — попита Ейдриън, гледайки към гората от мачти и платна, обгърнали доковете.
— Да попитаме в бюро информация — Ройс посочи с палец към кръчмата, разположена на края на дока. Дървените стени бяха побелели от сол и разцъфнали като вълни. Кожени панти придържаха накриво вратата, над която захабен знак във формата на риба обявяваше постройката за „ОСОЛЕНАТА СКУМРИЯ“.
Таверната имаше малко прозорци и вътрешността беше мрачно задимена. Върху всяка маса имаше отломка свещ, слаб огън блещукаше в кръглото огнище в средата на помещението. Мястото гъмжеше от мъже в широки панталони, карирани ризи и шапки с широка периферия. Много от тях седяха с лули в уста и вдигнати върху масата крака. Всички се обърнаха при влизането на двамата. Ейдриън осъзна колко изпъкваха с туниките и плащовете си.
— Привет — усмихна се той, мъчейки се да затвори вратата. Вятърът побърза да се шмугне и угаси три от най-близките свещи. — Съжалявам, хубаво ще е да смените пантите.
— Железните ръждясват за една нощ — рече му барманът. Слабият, крив човечец бършеше плота с една ръка, а с другата събираше празни чаши. — Какво искате?
— Търсим „Изумрудената буря“ — обади се Ройс.
И двамата не се бяха отдалечили на крачка от прага. Никое от измършавелите лица не изглеждаше особено дружелюбно, а Ейдриън обичаше винаги да има изход под ръка.
— За к’во ви е? — попита друг.
— Чухме, че бил добър кораб, та се чудехме дали няма свободни места на борда.
Това предизвика грохотен смях.
— А къде ги моряците, дето ще се наемат на тея места? — изрева друг глас из дима. — Със сигурност не и двама пясъчни раци като вас.
Още смях.
— Значи не знаете нищо за кораба, така ли? — режещият глас на Ройс усмири стаята.
— „Бурята“ е имперски кораб, хлапе — рече им барманът. — И е попълнена. Търсят само опитни моряци — ако изобщо има свободни места.
— Ако дирите работа, винаги се търсят изкормвачи на риба. Това е най-близкото до морето нещо, което ще правите!
Отново гръмна кикот.
Ейдриън погледна към Ройс, който блъсна вратата и намръщен пристъпи навън.
— Благодаря ви за съвета — обърна се към клиентите Ейдриън, преди да последва партньора си.
Седнаха на стълбите, взирайки се в отсрещните редици кораби. Огромните дълги колони с вързани към тях платна приличаха на подготвящи се за бал дами. Ейдриън се зачуди дали поради тази причина за корабите винаги говореха като за жени.
— Сега какво? — рече тихо.
Ройс седеше приведен, опрял брадичка на ръцете си.
— Мисля — отвърна семпло той.
Вратата зад тях се разтвори отново. Първото забелязано от Ейдриън нещо бе широкополата шапка с огромно синьо перо.
Лицето под нея бе познато. Ройс веднага го разпозна.
— Уайът Деминтал.
Уайът се поколеба, срещайки погледа на Ройс. Все още стоеше с един крак отвъд прага. Не изглеждаше изненадан да ги види, по-скоро преценяваше дали да продължи, подобно дете, приближило се към внезапно изръмжало куче. В течение на един удар на сърцето никой не продума, сетне Уайът се усмихна и затвори вратата след себе си.
— Мога да ви уредя на „Бурята“ — рече бързо той.
Ройс присви очи.
— Как?
— Аз съм кормчията. Трябва им готвач, нов топмен също не биха отказали. Готова е за отплаване, щом доставката от двореца бъде натоварена.