— Смятам, че се лъже, сър.
— Нека узнаем — Темпъл се обърна към Ройс. — Всъщност не очаквам да надвиеш Дърнинг. Джейкъб е един от най-добрите топмени, които съм виждал. Ако се представиш добре, двамата с приятелчета ти ще получите работа. Окаже ли се, че ми губиш времето, отплавате. Дърнинг, ти иди на щирборда. Ройс — на бакборда. Започваме щом лейтенант Бишъп даде знак.
Темпъл се отправи към квартердека, а Уайът се плъзна по парапета до Ройс.
— Помни какво те научих вчера… и какво каза Темпъл. Не е нужно да побеждаваш Дърнинг.
Ейдриън шляпна Ройс по гърба, хилейки се:
— Планът е да пуснеш платното и да слезеш жив.
Ройс кимна и погледна неспокойно към извисяващата се мачта.
— Надявам се не те е страх от високото — ухили се Уайът.
— Господа! — обърна се към екипажа Темпъл от новата си позиция на квартердека. — Ще имаме съревнование.
Обясни детайлите на екипажа, докато Ройс и Джейкъб отиваха до основата на грота. Ройс вдигна глава с гримаса, която накара останалите да избухнат в смях.
— Наистина, той нали не се страхува от високо? — притеснено попита Уайът. — Изглежда страшно и… първите няколко изкачвания наистина е, но не е чак толкова трудно, ако внимаваш и височината не те притеснява.
Ейдриън се усмихна широко в отговор, но каза само:
— Смятам, че това ще ти хареса.
На квартердека се появи офицер и застана до капитана.
— Можете да отплавате, мистър Темпъл.
Навигаторът се обърна към главната палуба и изрева:
— Вдигай марсела!
Ройс бе сварен неподготвен, не осъзнавайки, че това е сигналът за начало на надпреварата. Това позволи на Джейкъб да набере преднина, втурвайки се нагоре по напречните въжета като маймуна. Крадецът се обърна, но не започна да се катери. Вместо това за няколко секунди наблюдава изкачването на противника си. Повечето от моряците подкрепяха Джейкъб, но имаше и малцина, които, може би чули, че победата на другия ще им осигури готвач, насърчаваха Ройс, подвиквайки му като на куче:
— Хайде, момче! Катери се, глупако!
Някои се изсмяха, други си позволиха да изрекат не особено благопристойни думи по адрес на родителката му.
Ройс най-сетне приключи някакви изчисления, които правеше на ум. Подскочи напред, преодолявайки няколко фута само за секунда. Сетне започна да тича, вместо да се катери, по напречните въжета. Изглеждаше сякаш се противопоставя на гравитацията, търчейки нагоре с привидно същата лекота, с която би изкачвал стълбище. Когато Джейкъб достигна футокса, Ройс вече се бе изравнил с него. Тук въжетата се отдалечаваха от мачтата, опънати към малката дървена платформа на мачтовия връх. И двамата бяха принудени да увиснат на напречните въженца и крадецът загуби инерция, тъй като вече не можеше да се придвижва без ръце.
Джейкъб се прехвърли на стенгата, откъдето отново се заизкачва по познатия си начин. Бързо набра преднина, която Ройс стопи, когато отново можеше да продължи напред без пълзене. Заедно достигнаха реята, тичайки по тясната греда като циркови изпълнители. Гледката на балансиращите сто фута над палубата мъже предизвика възклицания от страна на зяпналия екипаж. Ройс спря, гледайки противника си. Дърнинг се просна по корем и започна да освобождава платното. Другият бързо последва примера му и двамата заработиха сръчно. Платното бе освободено, разкрило яркобялото си лице и тъмнозелена корона. То заплющя на вятъра. Ройс и Джейкъб отново се изправиха на крака и се отправиха към краищата на гредата. Двамата се спуснаха по въжетата, съединяващи реята с бордовете и едновременно стъпиха на палубата сред овациите на екипажа.
Темпъл изкрещя, за да усмири непокорните моряци. Нямаше значение кой бе победил, демонстрацията ги бе впечатлила. Дори Ейдриън ръкопляскаше. Забеляза, че Уайът е зяпнал. Темпъл им кимна.
— На шпила! — изкрещя лейтенант Бишъп. — Вдигни предните платна, всички по мачтите! Свали марсела откъм носа и кърмата!
Екипажът се пръсна по задачите си. Група мъже заобиколиха дървеното колело на кабестана, готови да вдигнат котва. Уайът бързо се отправи към щурвала. Останалите, сред които и Джейкъб, се закатериха по платната.
— А вие двамата какво чакате? — попита Темпъл, след като Ройс се присъедини към Ейдриън. Чу лейтенанта — вдигни платната. Ейдриън, при кабестана.
Посочи към отдалечаващия се Ройс и каза на Уайът:
— Нищо чудно, че няма груби ръце. Той не ги използва!