На квартердека се появи и капитанът. Застана до лейтенанта, сключил ръце зад гърба си, изпъчен, порещ с брадичка соления вятър, развял униформата му. Малко над средния ръст, изглеждаше пълна противоположност на лейтенанта. Бишъп беше източен и слаб, капитанът беше пълничък, с двойна брадичка и увиснали бузи, бързо почервенели от вятъра. Наблюдаваше екипажа си, сетне кимна на първия си офицер, заповядвайки му да отплава.
— Вдигни котва! — изрева лейтенантът в отговор. — Пълен напред!
Ейдриън зае място сред хората при кабестана и забута дървените спици, завъртели огромната макара, повдигаща котвата от дъното. Без нищо повече да я задържа, „Изумрудената буря“ се стрелна напред. Набирайки скорост, тя се отдалечи от пристана и главния канал, така че екипажът вдигна и останалите платна. Огромните платнища затрептяха на вятъра, мятайки се като три звяра.
— По въжетата! — излая Темпъл и моряците последваха заповедта, настройвайки платната, докато не уловиха вятъра. Те се издуха под напора на стихията. Ейдриън почувства как палубата под краката му се накланя, докато корабът пори водата, балансирайки с кормилото вихъра.
Отправиха се надолу по брега, преминавайки фермери и работници, които спираха работата си за миг, за да погледнат красивия морски съд, стрелнал се край тях. Уайът завъртя кормилото, насочвайки кораба в открито море. Моряците подреждаха платната така изкусно, че нито едно не изпърха. И платноходът се втурна сред вълните.
— Курс юг-югозапад, сър — рече Уайът на Темпъл, който съобщи на лейтенанта, на свой ред уведомил капитана. Последният кимна одобрително.
Моряците край кабестана се пръснаха и Ейдриън се заоглежда за друга работа, с която би могъл да се заеме. Ройс слезе на палубата до него. И двамата не бяха сигурни какво се очаква от тях. Нямаше голямо значение, тъй като лейтенантът, капитанът и Темпъл бяха заети. Останалите се движеха небрежно, донагласявайки такелажа, довършвайки подредбата на припасите — като цяло, нещата се успокоиха.
— Защо не сме обмисляли моряшката професия? — попита Ейдриън, заставайки край борда, с облъхано от вятъра лице. Пое дълбок дъх и се усмихна. — Това е екстра. Много по-добре от потен, наобиколен от мухи кон — и гледай само как летим! Колко бързо мислиш, че се движим?
— Фактът, че сме затворени тук без изход, като се изключи океана, не те притеснява, така ли?
Корабният готвач хвърли поглед към бушуващите вълни.
— Не и досега. Защо винаги трябва да развалиш всичко? Толкова ли не можеш да ме оставиш да се насладя на момента?
— Познаваш ме, винаги се опитвам да гледам на нещата в перспектива.
— Отправили сме се на юг. Някаква представа накъде отиваме?
Ройс поклати глава.
— Това означава единствено, че не нападаме Меленгар, но може да сме поели навсякъде.
Някакъв човек привлече вниманието му.
— Този пък кой е?
Облечен в червено и черно мъж се изкачи на квартердека. Ярко се открояваше от останалите на борда с бледата си кожа и копринени одежди, които бяха твърде елегантни за случая и плющяха като знамена. Беше прегърбен. Приведените му рамене напомниха на Ейдриън за местещ се по клон гарван. Носеше мустаци и къса брадичка. Черната му коса, сресана назад, бе пооредяла.
— Емблема със счупена корона — отбеляза Ейдриън. — Серет.
— Червено расо — додаде Ройс. — Страж.
— Поне не е Луис Гай. Доста трудно би било да се скрия на подобен кораб.
— Ако беше Гай — крадецът се усмихна зловещо, — нямаше да се налага да се крием.
Ройс погледна към пенещата се вода.
— Ако на борда има страж — продължи той, — можем да предположим, че има и серети. Те никога не пътуват сами.
— Може би са в трюма.
— Или дегизирани сред екипажа — предупреди Ройс.
На щирборда един моряк остави товара си на палубата и обърса потното си чело с кърпа. Забелязвайки ги да стоят без работа, той се приближи към тях.
— Бива те — обърна се той към Ройс. — Никой не беше побеждавал Джейкъб досега.
Морякът беше строен и мургав. На ръката си имаше татуировка на жена, сребърна обица проблясваше на ухото му.
— Не съм. Слязохме едновременно — поправи го Ройс.
— Тъй. Казвам се Грейди. Теб как ти викат?
— Ройс, а това е Ейдриън.
— А, да, готвачът — Грейди кимна на Ейдриън, сетне отново погледна към крадеца. — Ройс, а? Изненадан съм, че не съм чувал това име преди. С такива умения трябва да си известен. На кои кораби си бил?