— Тази сутрин имате среща с лейди Рашамбо, баронеса Фаргал и графиня Ридъл. Настояха да говорят лично с вас относно отказите да получат аудиенция с Нейно Върховно Високопреосвещенство. Трябва да направите посвещение от името на императрицата на новия паметник на Столичния площад. Това е по обед. Също така материалите пристигнаха, но трябва да дадете указания на кроячката за новата рокля. И, разбира се, следобед имате среща с регент Салдур.
— Някаква представа за какво иска да ме види?
Нимбус поклати глава.
Амилия се отпусна в стола си. Бе сигурна, че срещата е свързана със заканите на Модина към онзи чиновник. Нямаше представа как да обясни действията на императрицата. Това бяха единствените думи, изговорени от нея след речта.
— Желаете ли да ви помогна с отговорите? — запита Нимбус със състрадателна усмивка.
— Не, аз ще го сторя. Не може и двамата да си играем на богове, нали така? Пък и ти си имаш своя работа. Кажи на кроячката да е в стаята на Модина след четири часа. Това ще ми даде време да посмаля купчината. Премести посещенията на благородничките непосредствено преди обяд.
— Но тогава имате посвещение.
— Именно…
— Отлично разпределение — похвали я Нимбус. — Желаете ли да сторя нещо друго?
Амилия поклати глава. Той се поклони и излезе.
Разположената край нея купчина нарастваше с всеки изминал ден. Взе напосоки писмо и се зае с работа. Задачата не беше трудна, ала беше монотонна и отегчителна, тъй като всеки отговор бе идентичен.
Кабинетът на императрицата ви уведомява със съжаление, че Нейна светлост и Високопреосвещенство императрица Модина Новронска не е в състояние да ви приеме поради липса на време, предизвикана от неотложни държавни дела.
Бе отговорила само на седем писма, когато на вратата се почука. Вътре колебливо надникна прислужница. Новото момиче. Бе започнала едва вчера, работеше тихо, което Амилия бе в състояние да оцени. Секретарката кимна и момичето безмълвно пристъпи вътре, понесло кофа, парцал и инструменти за почистване, внимавайки изключително много да не изтропат по пода.
Амилия си припомни собствените си дни на прислужница. Като кухненски работник рядко й се налагаше да чисти стаи, само когато заместваше някоя болна камериерка. Мразеше да работи в присъствието на благородници. Те бяха непредвидими. В един момент бяха дружелюбни, в следващия те заплашваха с бой. За Амилия бе загадка как успяват да са тъй капризни и жестоки.
Гледаше как момичето пристъпва към работа. Слугинята лазеше на четири крака, търкайки пода с четка, обилно наквасявайки униформата си с вода. Писма очакваха Амилия, ала прислужницата я разсейваше. Чувстваше се гузно, че не й обръща внимание. Грубо беше.
Трябва да поговоря с нея. Още когато си помисли това, Амилия знаеше, че ще бъде грешка. Новото момиче виждаше в нейно лице аристократка, главната имперска секретарка на императрицата, би се ужасила от едно „добро утро“.
Може би няколко години по-възрастна от Амилия, слугинята бе стройна и красива, макар облеклото й да се стараеше да развали това. Носеше рокля, определено не по мярка, и ленена престилка. Фигурата й оставаше мистерия, скрита под гънките на униформата. Всички прислужнички се обличаха в идентичен стил — с изключение на глупавите и амбициозните. Работиш ли сред онези, които са свикнали да угаждат на всеки свой каприз, най-добре беше да не се набиваш на очи.
Амилия се опита да прецени дали момичето е омъжено. След речта на Модина забраната за напускане на замъка бе вдигната. Така че бе възможно слугинята да има семейство в града. Зачуди се дали се прибира всяка нощ — или подобно на Амилия бе напуснала всичко, идвайки да живее в замъка. Вероятно имаше няколко деца, красивите селянки се омъжваха млади.
Амилия се укори, задето зяпа прислужницата, вместо да работи, ала нещо в момичето бе привлякло вниманието й. Начинът, по който слугинята се движеше и по който държеше главата си, не изглеждаше съвсем на място. Гледаше я как потапя четката в кофата и чисти пода, движейки я като художник. Разливаше вода, ала не се стараеше особено да изтърка мръсотията от пода. Едит Мон щеше да я набие. Главната прислужница бе жесток надзирател. Амилия бе опитала каиша неколкократно за много по-дребни провинения. Стана й мъчно за бедното момиче. Много добре знаеше какво я очаква.
— Добре ли се отнасят с теб? — чу се да пита Амилия, въпреки намерението си да запази мълчание.