Императрицата не реагира. Яснотата от вчерашния ден бе изчезнала. Ала я чу. Амилия бе убедена в това.
— Не са глупави — продължи последната, оправяйки възглавница. — След речта ти и вчерашния инцидент с чиновника, само въпрос на време е. Трябваше да останеш в стаята си и да оставиш нещата на мен.
— Той нямаше да те послуша — продума императрицата.
Амилия изтърва възглавницата.
Обръщайки се колкото се може по-безгрижно, тя хвърли поглед през рамо и видя Модина все така да се взира през прозореца с типичното си зареяно изражение. Амилия бавно вдигна възглавницата и я дооправи. Сетне каза:
— Може би щеше да ми отнеме известно време, но съм сигурна, че щях да го убедя да ни отпусне материалите.
Зачака със стаен дъх.
Мълчание.
Точно когато бе решила, че това е бил един от редките изблици на разбиране, Модина заговори отново:
— Нямаше. Ти се страхуваш от него, той знае това.
— А ти не се?
Отново мълчание. Амилия зачака.
— Вече от нищо не се страхувам — отвърна императрицата. Гласът й бе занесен и слаб.
— Макар да не те е страх, би ти било неприятно, ако ти отнемат прозореца.
— Да — отвърна простичко Модина.
Амилия гледаше как императрицата затваря очи и подлага лицето си на слънчевите лъчи.
— Ако Салдур разобличи маскарада ти — ако реши, че просто си се преструвала на луда, подвеждайки регентите в продължение на цяла година — може да те заключи някъде, откъдето не би могла да навредиш. Биха могли да те захвърлят в някоя мрачна дупка и да те оставят там.
— Зная — отвърна императрицата, все още затворила очи и наклонила глава. Обляна в светлина, тя почти сияеше. — Но няма да им позволя да те наранят.
На Амилия й отне малко време да осъзнае думите. Чу ги достатъчно ясно, ала значението им я осени тъй неочаквано, че несъзнателно седна на леглото. Връщайки се в мислите си назад, едва сега осъзна какво бе сторила Модина. Речта на императрицата бе предназначена за нейната прислужница — да лиши Етелред и Салдур от възможността да наранят Амилия. Малцина някога бяха защитавали последната. Невъобразимо бе Модина — лудата императрица — да се излага на такъв риск. Подобно събитие бе толкова вероятно, колкото нагласящ се в нейна угода вятър или слънцето да я попита за разрешение дали да изгрее.
— Благодаря ти — само това съумя да каже. За пръв път се почувства неловко в присъствието на Модина. — Трябва да вървя.
Тя се отправи към вратата. Тъкмо когато ръката й докосваше резето, Модина заговори отново.
— Не беше изцяло преструвка.
Чакащата в кабинета на регента Амилия осъзна, че не бе чула и дума от разговорите си с благородничките или посвещението, състояли се по-рано сутринта. Погълната от разговора си с Модина — от самия факт, че изобщо бе проведа разговор с Модина — не обръщаше внимание на нищо друго. Ала разсейването й изчезна в мига, в който Салдур се появи.
Регентът изглеждаше импозантен както винаги в елегантните си роба и плащеница в пурпурно и черно. Бялата коса и набразденото лице му придаваха дядовски вид, ала в очите му липсваше топлина.
— Здравей, Амилия — рече той, минавайки покрай нея и настанявайки се зад бюрото. Кабинетът му бе драматично разкошен. Десет пъти по-голям от нейния, бе обзаведен изключително елегантно. Великолепен килим покриваше полирания под, множество масички обграждаха канапета и фотьойли. На една от тях имаше сложно украсен дървен шах. Камината беше огромна, изработена от фино изсечен мрамор. По рафтовете редом с книгите имаше гарафи с алкохол. Между тях и прозорците бяха окачени картини на религиозна тематика. Една от тях изобразяваше познатата сцена на Марибор, коронясващ Новрон. Масивното бюро, зад което седна Салдур, бе черен махагон, полиран до блясък. Върху него имаше букет цветя. Цялото помещение ухаеше на тамян — миризма, която Амилия бе усещала само веднъж, при посещението си в катедрала.
— Ваша милост — почтително отвърна тя.
— Седни, мила — каза Салдур.
Амилия си намери стол и механично се настани в него. Нямаше мускул в тялото й, който да не бе напрегнат. Щеше й се Модина да не бе говорила с нея сутринта — тогава откровено можеше да настоява, че не е знаела. Не я биваше в лъжите и нямаше представа как да се отнесе към разпита на Салдур, за да получи най-лекото наказание за себе си и императрицата. Все още не бе сигурна какво точно да каже, когато регентът заговори.