— След вас, сър — рече то с пресилен поклон.
— Той разбира ли изобщо от готвене? — попита със съмнение Ейдриън, настанявайки се.
— Разбира се, разбира се! — буйно го увери По. — Зная доста неща. Само почакай. Ще ти покажа.
— Хубаво, още не ми се работи с храна — Ейдриън отпусна глава в ръцете си. Старецът до Уайът хвърли картата си и цялата група изстена.
— Дрю, гадно копеле! — изръмжа Грейди, хвърляйки останалите си карти. Другите играчи сториха същото.
Дрю се ухили, показвайки оскъдните си жълти зъби, сетне прибра купчинката сребърни тененти.
— Стига ми толкова за днес, момчета. Лека нощ.
— Лека ти, гнусен ланкстирчанин — Грейди го пропъди с жест, като че беше насекомо. — Ще говорим на закуска, нали?
— Разбира се, Грейди — рече Дрю. — Това ме подсети да ви кажа — чух нещо смешно, докато оправях марсела. Щели сме да вземем пътник, дето да ни помага да открием рога. Колко тъпи може да са тия сухоземни? Та това е само най-известното място в Шарона. Както и да е, напомни ми на закуска и ще ти разкажа повече. Да си умреш от смях. Сега тегля.
Част от мъжете също се махнаха, оставяйки само Уайът, Грейди, Ейдриън и По.
— И ти трябва да лягаш — рече Уайът на По.
— Не съм уморен — протестира младокът.
— Да съм те питал дали си?
— Искам да остана и да празнувам повишението си.
— Изчезвай, докато не съм те докладвал за неподчинение.
По се намръщи и се отдалечи, дирейки хамака си.
— Ти също, Грейди — обърна се към въпросния Уайът.
Морякът го погледна подозрително, сетне се приведе напред и тихо попита:
— Защо искаш да ме разкараш, Деминтал?
— Защото ми писна да ти гледам грозната физиономия, ето защо.
— Глупости! — просъска морякът. — Искате да сте насаме, за да си говорите за… Знаеш какво, нали? И двамата сте в кюпа, също и оня Ройс. И колко още, Уайът? Има ли място за още един? Доста ме бива в бой.
— Млъкни, Грейди — каза му Уайът. — За такива приказки може да увиснеш.
— Добре, добре — Грейди вдигна ръце. — Просто те уведомявам, туй е всичко.
Той се изправи, поемайки към хамака си, като няколко пъти се обърна през рамо. Сетне се изгуби сред гората люлеещи се мъже.
— За какво беше всичко това? — Ейдриън посочи с палец отдалечаващата се фигура.
— Не зная — отвърна Уайът. — На борда на всеки кораб винаги се намира по един моряк, който замисля бунт. Изглежда Грейди е нашият. Откакто е тук, не спира да мисли, че има някакъв заговор. Най-вече защото самият той иска да има. Не се погажда със старшинството — кормчията събра разхвърляните карти. — Каква е вашата история?
— В смисъл? — попита Ейдриън.
— Защо сте тук с Ройс? Рискувах кожата си, довеждайки ви на борда. Искам да зная за какво.
— Мислех, че го стори, за да си изплатиш дълга.
— Така е, ала все още съм любопитен за какво ви беше точно „Бурята“.
— Търсехме по-безопасна работа и решихме, че мореплаването е добра идея.
Изражението на Уайът показа, че не е останал убеден.
— На мисия сме, но не мога да ти кажа повече от това.
— Свързана ли е с тайния товар?
Ейдриън премигна:
— Възможно е. Какво представлява тайният товар?
— Оръжия. Стоманени мечове, тежки щитове, имперски арбалети, броня — достатъчно за екипирането на цяла армия. Натоварено бе в последната минута, натоварено среднощ, точно преди да отплаваме.
— Интересно — замисли се Ейдриън. — Някаква представа накъде сме се отправили?
— Не, но това е напълно в реда на нещата. Капитаните предпочитат да запазват тази информация за себе си. Капитан Сиуард не споделя дори с мен — а аз съм кормчията.
— Не беше ли щурман?
— Предполагам си служил във войската, нали?
— В повече от една. Интендантът отговаря за снабдяването.
— Но в морето насочва кораба. Както споменах, капитанът не е казал дори на мен каква е целта на пътуването ни.
Уайът размеси разсеяно картите.
— Значи нито знаете къде отива корабът, нито за товара. Тази мисия май не е била придружена от много подробности.
— Ами ти? — Ейдриън премина в настъпление. — Ти какво правиш тук?
— Бих могъл да река, че си изкарвам прехраната. При мен не би прозвучало подозрително. Но истината е, че диря отговори.