— Относно?
— Местонахождението на дъщеря ми — рече Уайът, замлъквайки за миг, вперил поглед в свещта. — Али бе отвлечена преди седмица. Бях излязъл да търся работа. В мое отсъствие имперковците я грабнали.
— Грабнали? Защо?
Уайът снижи глас:
— Али е полуелф, а Новата империя не е особено дружелюбна към тях. Според новия закон всеки, дори с капчица елфическа кръв, подлежи на арестуване. Събират ги и ги стоварват на кораби, ала никой не знае къде ги отвеждат. И ето ме тук.
— Но какво те кара да мислиш, че този кораб ще отиде на същото място?
— Предполагам, още не си слизал до най-долните нива? — поспря за миг, сетне уточни. — Дъното на кораба, под ватерлинията. Там се складират запасите, както и кози, пилета и крави. Наказаните моряци чистят дъното. Отвратителна работа е да се изпомпват примесените с морска вода изпражнения. В момента там има повече от сто елфа, оковани в пространство, половината на това.
Ейдриън кимна със сгърчено лице.
— Ти и Ройс ме спасихте заради дъщеря ми. Защо?
— Идеята беше на Ройс, говори с него. Макар че аз бих поизчакал малко, преди да го сторя. Той се чувства по-зле и от мен. Никога не съм го виждал толкова изтерзан. Морето го прави раздразнителен — е, по-раздразнителен от обичайното.
Уайът кимна:
— Дъщеря ми е същата край вода. Бедното създание е като вкопчила се в отломък котка. Много време й отнема да свикне с клатушкането.
Той замлъкна, отново вглеждайки се в свещта.
— Убеден съм, че ще я намериш, не се притеснявай — Ейдриън огледа спящите наоколо мъже и понижи глас. — Задачата ни е важна и не можем да си позволим разсейвания, но ако се появи възможност, ще помогнем. Нещо ми подсказва, че няма да имам проблем да убедя и Ройс.
Гаденето отново разбуни стомаха на Ейдриън. Лицето му вероятно изрази мъките му, защото Уайът каза:
— Спокойно. Морската болест обикновено трае само три дни — увери го Уайът, прибирайки картите в джоба на гърдите си. — Сетне и двамата ще сте наред.
— Ако изобщо останем на борда толкова дълго. Нямам си и представа какво трябва да прави един корабен готвач.
Другият се усмихна.
— Не се притеснявай, погрижих се за това. По ще свърши по-голямата част от работата. Зная, че изглежда млад, но той ще те изненада.
— И как така ми се полага помощник?
— В качеството си на корабен готвач имаш ранга на старшина. Ала не се възгордявай особено. Все още си под юрисдикцията на боцманите, ала това ти осигурява услугите на матрос По. Също така те освобождава от вахтите. Това означава, че стига храната да е приготвена, през останалото време си свободен. Трябва да знаеш, че закуската се сервира при първия звънец на предобедната вахта — първото иззвъняване, което ще чуеш след осемте звъна при изгрев. Така че накарай По да запали огъня в камбуза при средната смяна. Той знае кога е това. Кажи му да приготви овесена каша. Не забравяй бисквитите. С всяко ядене се сервират бисквити. При осемте иззвънявания хората отиват на закуска. Всяка партида столуващи ще ти праща човек с нещо като дървена кофа. Ти ще раздаваш храната. Накарай По да направи и чай. Бира и ром им се дава на обяд и вечеря, но не и сутрин на закуска. А никой на борда няма да рискува да пие вода.
— Да рискува?
— Водата престоява в бъчви с месеци, дори години, ако корабът е поел на дълго пътуване. Разваля се. Чаят и кафето биват, защото водата е преварена. Но кафето е само за офицерите. Първи се хранят екипажа и кадетите. Сетне ще дойде Базил, готвачът на офицерите, за да приготви храна за висшестоящите. Просто не му се пречкай.
— За вечеря направи варено свинско. По да започне да го вари веднага щом Базил се махне. Осоленото месо ще изпусне много лой. Половината от нея отива за смазване на такелажа. Останалата я запази. Може да я продадеш на търговците при следващото спиране, ала не я давай на хората. Ще те заобичат, ако го сториш, но също така може да заболеят от скорбут, а на капитана това няма да се понрави. Накарай По да свари и зеленчуци, та да стане яхния. И не забравяй бисквитите.
— Значи казвам на По какво да приготви и го раздавам, но аз самият не готвя?
Уайът се усмихна.
— Това е преимуществото да си старшина. Ала получаваш заплатата на обикновен моряк. За вечеря просто сервирай остатъците от обеда, грог, и — естествено, бисквити. Сетне казваш на По да разчисти. А както вече споменах, през останалото време си свободен. Трудно ли звучи?