— Не, стига да съумея да стоя изправен и да не се изповръщам.
— Слушай По. Той ще се погрижи добре за теб. Сега най-добре иди да си легнеш. Повярвай ми, помага. Впрочем, сгрешили сте.
— За какво?
— За това, че мореплаването е по-безопасна работа.
Бе още мрачно, когато капитанът извика:
— Всички на палубата!
Бе се вдигнал студен вятър, в тъмните предутринни часове валеше лек дъжд, добавяйки студени тръпки към тормоза на морската болест, която не бе позволила на Ейдриън да мигне. През нощта корабът беше отминал Ниел и сега приближаваше нос Чловяк. Тук се намираха опасни плитчини, бележещи края на Авринския залив и началото на Шаронско море. В тъмното се различаваше трудно, ала звукът не можеше да бъде сбъркан. Някъде отпред се разнасяше ритмичното, гръмко бучене на разбиващите се в носа вълни.
Боцманът и хората му изгониха всички от трюма, пръсвайки ги по местата им.
— Обърни! — изкрещя капитанът от мястото си на квартердека. Стегнатата фигура на лейтенант Бишъп повтори заповедта, която Темпъл потрети.
— Кормилото срещу вятъра! — извика капитанът. Още веднъж заповедта му бе препредадена. Уайът завъртя руля.
— Опъни ъглите! — излая лейтенант Бишъп.
Край фока, грота и бизанмачтата другите лейтенанти крещяха още заповеди, за чието бързо изпълнение се грижеха боцманите.
Ейдриън стоеше на палубата под дъжда, без да е сигурен какво се очаква от него и дали изобщо се очаква нещо. В крайна сметка беше готвач, ала очевидно дори готвачът трябваше да помага при нужда. Все още се чувстваше зле, но видът на Ройс беше по-лош. Ейдриън гледаше как боцман Бристъл — едър мъжага, го пришпорва по въжетата, размахвайки заплашително камшик. Лицето и ръцете на Ройс бяха лишени от цвят и се открояваха в тъмнината. Очите му бяха занесени и празни. Неохотно се движеше по въжетата на средната мачта, без да използва демонстрираната вчера акробатика. Наместо това пълзеше измъчено и по средата на пътя се поколеба. Висеше на мокрите въжета, като че щеше да падне. Под него Бристъл го засипа с проклятия, престанали едва когато Ройс отново продължи нагоре. Ейдриън предположи, че колкото по-нависоко се изкачваше, толкова по-осезаемо би било клатушкането на кораба. Като се добавят хлъзгавите въжета и леденият дъжд, изобщо не завиждаше на приятеля си.
Неколцина мъже се занимаваха с въжетата, коригиращи позицията на платната, а други, подобно на него, стояха без работа, чакащи в оформени от боцманите редици. Мълчанието на екипажа бе напрегнато. Гърмежите се разнасяха все по-силни и по-наблизо, наподобяващи екота на размахван от гигант чук или ударите на божие сърце. Изглеждаше сякаш слепешката са се отправили към пастта на огромен невиждан звяр, който можеше да ги глътне на една хапка. Резултатът не би бил особено различен, помисли си Ейдриън, ако се приближаха прекалено.
Очаквайки нещо, всички очи бяха вперени в капитан Сиуард. По вятъра и посоката на дъжда Ейдриън можеше да определи, че корабът се обръща. Платната, преди изпънати, сега започнаха да припляскват, когато носът се обърна срещу вятъра.
— Гротът по вятъра! — внезапно изрева капитанът. Екипажът се втурна към въжетата за нагласяване на платната.
Виждайки движенията, Ейдриън осъзна стратегията. Опитваха наветрен курс покрай опасното място, което означаваше, че вятърът щеше да движи корпуса към скалите, докато се опитват да пренаредят платната, за да го уловят от другата страна. Опасността се криеше в липсата на маневреност по време на промяната. Лишен от натиска на вихъра, рулят щеше да има много по-малък напор. Ако корабът не се завъртеше изцяло, нямаше да улови отново вятъра и щеше да бъде понесен към скалите. Те щяха да разчупят корпуса като черупка на яйце, оставяйки товар и екипаж сред мрачното, разгневено море.
Ейдриън сграбчи въжето при своята редица и заедно с неколцина други задърпа, насочвайки платната в позиция, която да им позволи да уловят вятъра веднага. Въжето беше хлъзгаво, а стихията тъй силна, че цялата редица трябваше здравата да се потруди.
Разнесе се нов оглушителен трясък и експлозия бели пръски се посипа върху бакборда. Корабът вече се обръщаше бързо, отдалечавайки се от пяната, мъчейки се да се отскубне. Тогава се разнесе нова заповед на капитана, почти заглушена от поредния тътен, запратил „Изумрудената буря“ напред. Подчинявайки се, Уайът завъртя кормилото, внимавайки корабът да не забие кърма в скалите при прекалено рязко завиване.