— Нищо му нямаше на Ройс — рече слабоват, върлинест човек с бяла кърпа и дебели руси моржови мустаци. Ейдриън не го познаваше по име, ала разпозна в негово лице дежурния на гротмарса. — Просто имаше морска болест, това е. Щом се изкачи, без проблем настрои марсела, макар и малко странно.
— До утре го оправдавай, Дайм — рече Джейкъб, насочвайки към него пръста си, — ама той е странен. И ми се струва повече от проста случайност работещият край него да падне.
— Намекваш, че Ройс е убил Дрю? — попита Дайм.
— Нищо не казвам, просто смятам, че е малко странно, това е. Разбира се, ти знаеш по-добре какво се е случило, нали?
— Не видях. Бърни беше с него на марсела, когато падна. Казва, че Дрю бил непредпазлив. Виждал съм го и преди. Глупаци като него се лигавят из платната. Бърни каза, че се опитвал да върви по реята, когато корабът се втурнал напред. Бърни се опитал да го сграбчи, но било прекалено хлъзгаво.
— Дрю да върви по реята в буря? — Джейкъб се изсмя. — Малко вероятно.
— А къде беше Ройс през това време? — попита Бристъл.
Дайм поклати глава.
— Не знам, видях го едва по-късно, като се появи на върха на мачтата.
— Бърни игра карти с него снощи, не е ли тъй? Чух, че Дрю се оттеглил с добра плячка.
— Сега пък Бърни ли обвиняваш? — запита трети, вързал червена кърпа на главата си. Ейдриън не го беше виждал преди, но предположи, че отговаря за бизанмачтата, тъй като по-висшите се хранеха на една маса.
— Не, обаче готвачът беше там, а той и Ройс са дружки, така че…
Джейкъб рязко замлъкна, виждайки Ейдриън.
— Адски хубаво, че си по-добър готвач, отколкото приятелчето ти е топмен, иначе и двамата щяхте да плувате.
Ейдриън не каза нищо. Огледа се за Ройс, ала не го видя. Това не беше кой знае колко изненадващо — надали искаше да е някъде в близост до храна.
— Може да му речеш, че съм поискал от Бристъл да поговоря с мистър Берил за него.
— Берил? — объркано повтори Бристъл. — Щях да говоря с Уесли.
— Мани го — рече Джейкъб. — Безполезен е.
— Не мога да ида при Берил — оправда се Бристъл. — Уесли беше офицер на вахта, когато това се случи.
— Побъркал ли си се? От какво те е страх? Мислиш, че ще загазиш заради това, че си се обърнал направо към Берил? Уесли само ще те предложи за наказание. Друго не прави. Той е хлапе, което още не е запълнило с гръбнак униформицата си. На борда е единствено защото е синче на лорд Белстрад.
— Трябва да обслужим и кадетите — По задърпа Ейдриън за ръкава. — Те се хранят в каюткомпанията при кърмата.
Ейдриън окачи кофата на кука, както бе виждал По да го прави. Хвърли последен поглед към Джейкъб — той се усмихваше зловещо.
Доста по-малка и не кой знае колко по-удобна от помещенията за екипажа, каюткомпанията на кадетите беше дребна стаичка на кърмата, проскърцваща силно от напора на вълните. По принцип Базил сервираше приготвената за офицерите храна, ала тази сутрин бе особено погълнат от приготвянето на гозбите за лейтенанта и капитана. Затова бе помолил По и Ейдриън да му помогнат.
— Какво правиш тук? — рязко запита най-едрият от кадетите при влизането на Ейдриън. Готвачът почти бе отговорил, когато осъзна, че питането не е насочено към него. Зад Ейдриън вървеше младият офицер, направил му забележка заради поздрава. — Трябва да си на вахта, Уесли.
— Лейтенант Грийн ме освободи по-рано, за да мога да хапна нещо топло.
— И идваш да досаждаш на висшестоящите? — запита едрият мъж, предизвиквайки взрив от смях у околните. Ейдриън предположи, че това трябваше да е Базил. Той бе най-старият от всички присъстващи — поне с десетина години. — През цялото пътуване само ще ни се пречкаш, хлапе. Мислехме, че ще се насладим на тиха закуска без твоето присъствие. Какво направи, хленчи на Грийн как стомахът ти къркорел, защото не сме ти дали нищо за ядене?
— Не, аз… — започна Уесли.
— Млъкни! Не ща да ти слушам плачливия гласец. Ей ти, готвача! — сопна се Берил. — Никаква храна за кадет Уесли, нито дори трошица, ясно ли е?
Ейдриън кимна, предполагайки, че Берил превъзхожда по ранг Уесли, макар и двамата да носеха еднакви униформи.
— А, да — рече Берил, изправяйки се от масата и приближавайки се към Уесли. Ейдриън забеляза стар белег по лицето на първия, почти успял да му извади окото. — Възнамерявах да претърся нещата ти, за да видя дали не разполагаш с нещо, което да ми допадне.