Уесли се обърна и затръшна сандъка си.
— Отвори го, хлапе, и дай да видим какво има вътре.
— Не, нямаш право!
Бериловите подлизурковци по масата започнаха да се смеят и да се подиграват на момчето.
Берил пристъпи напред. По позицията на тялото му Ейдриън знаеше какво ще последва, ала Уесли нямаше представа. Едрият кадет зашлеви хлапака през лицето. Момчето се прекатури по гръб. Превъртя се с почервеняло от гняв лице, ала не можа да се изправи изцяло, защото нов удар се стовари отгоре му, този път разкървавил носа. Уесли отново се строполи на пода, свивайки се с рев. Останалите ликуваха.
Берил започна да рови из сандъка.
— Нищо читаво… Мислех, че си син на лорд. Жалка история — извади бяла ленена риза и я огледа. — Е, всъщност това не е чак толкова зле, не бих отказал нова риза.
Затръшна сандъка и се върна към закуската си.
Отвратеният Ейдриън понечи да помогне на Уесли, ала спря, виждайки По да поклаща глава. Младият моряк хвана готвача за ръката и почти го извлече навън, където слънцето се бе издигнало достатъчно високо, за да ги накара да присвият очи.
— Не се меси в офицерските работи — рече му По. — Те са точно като благородниците. Удари един и ще увиснеш на бесилото. Повярвай, зная какво говоря. По-големият ми брат е кормчия на „Безсмъртни“. От ужасиите, дето ми е разказвал, на човек може да му прилошее. Мътните да ме вземат, държиш се сякаш не си виждал кораб преди.
Ейдриън мълчаливо последва По към камбуза.
— А ти не си, нали? — внезапно попита По.
— Кой е едрият? Това ли е Берил? — Ейдриън смени темата.
По се намръщи, сетне въздъхна.
— Да, той е главният кадет.
— Значи е благородник?
— Не зная дали е или не е. Повечето от тях са трети или четвърти синове, онези, които не са подходящи за турнирите или манастирския живот, служещи доброволно с надеждата един ден да се издигнат до капитанска длъжност и да командват собствен кораб. Повечето кадети служат около пет години, преди да бъдат повишени в чин лейтенант, ала Берил е кадет в продължение на десет години, ако не и повече. Предполагам е доста раздразнен от това. Даже и да не е благородник, пак си е офицер. На борда между двете няма разлика.
— Ройс? — прошепна Ейдриън.
Ройс лежеше в хамака си в близост до носа на кораба. На главата си все още носеше бяла кърпа — отличителния белег на работещите на гротмарса. Трепереше, дрехите му бяха мокри.
— Ройс — повтори. Този път разтърси партньора си по рамото.
— Направи го още веднъж и ще ти откъсна ръката — изръмжа крадецът с отпаднал глас.
— Донесъл съм ти малко кафе и хляб. В хляба сложих стафиди. Обичаш стафиди.
Ройс надникна изпод тънкото одеяло с ожесточен взор. Погледна към храната и бързо се обърна настрана, гримасничейки.
— Съжалявам, просто знаех, че не си хапвал нищо от снощи — Ейдриън постави подноса надалеч. — Допълнителна смяна ли ти дадоха? Стоя там по-дълго от останалите?
— Бристъл ме задържа за наказание, че вчера съм бил бавен. Колко дълго съм бил горе?
— Поне дванадесет часа. Слушай, мисля, че трябва да поогледаме предния трюм. Уайът ми каза, че серетите скрили там специална доставка. Ако можеш да обуздаеш стомаха си, вероятно би отключил някоя и друга ключалка?
Ройс поклати глава:
— Не и докато корабът не спре да се клати. Изправям се и светът се завърта. Трябва да поспя. Ти как така не си болен?
— Съм, но не толкова сериозно. Предполагам елфическата кръв не обича особено водата.
— Възможно е — рече Ройс, отново мушвайки глава под одеялото. — Ако скоро не се почувствам по-добре, ще си прережа китките.
Ейдриън взе своето одеяло и зави треперещото тяло на крадеца. Понечи да тръгне, сетне се спря и попита:
— Някаква представа какво се случи с Едгар Дрю?
— Онзи, дето падна?
— Да, някои от екипажа мислят, че може да е бил убит.
— Нищо не видях. През по-голямата част от времето прегръщах мачтата. Много ми беше лошо — и все още ми е. Изчезвай и ме остави да поспя.
Беше късно, вахтата на бакборда стоеше на пост, ала повече от тях спяха на палубата. Само неколцина трябваше да стоят нащрек по време на средната смяна — тримата наблюдатели по върховете на мачтите, помощник-кормчията, заместващ Уайът, и дежурният офицер. Ейдриън почти не се сблъска с последния, излизайки на палубата.