Стражът пристъпи по-близо до клетките. Бяха тъй претъпкани, че елфите се редуваха да сядат. Изправените притискаха мръсните си голи тела едно към друго за опора. Мъже, жени и деца бяха плътно наблъскани, сливайки се в отвратителна маса плът. Развеселено гледаше как треперят и скимтят, опитвайки се да отстъпят назад.
— Виждаш ли? Аз съм светлина, а гнусната чернота на душите им бяга пред мен.
Траник изучаваше лицата им, изпити и хлътнали от глад.
— Отвратителни създания — неестествени мерзости, които изобщо не е трябвало да виждат бял свят. Самата им екзистенция е обида. Усещате го, нали? Трябва да прочистим света от гнусотата, която оставят. Трябва да сторим всичко по силите си, за да отстраним скверността. Да се покажем достойни.
Стражът вече не гледаше към елфите. Взираше се в собствените си ръце.
— Прочистването никога не е лесно, ала винаги е нужно — промърмори замислено. — Доведете ми онзи с липсващия зъб — заповяда Траник. — Ще започна с него.
Серетите изтръгнаха един елф от клетката и стегнаха ръцете му зад гърба. С помощта на скрипец го увесиха за тях през една греда. Под тежестта крайниците му започнаха да изскачат от раменните стави и елфът запищя агонизиращо. Писъците и видът на лицето му накараха дори серетите да погледнат настрана, ала Траник гледаше без да мигне, а устните му бяха свити в одобрение.
— Залюлейте го — рече той. Елфът започна да вие отново.
Стражът погледна към клетките. Затворените плачеха. Видяла погледа му, една женска си проби път:
— Какво искате от нас?
Траник огледа лицето й с искрено съжаление.
— Марибор изисква грешката на неговия брат да бъде поправена. Аз съм само негов инструмент.
— Тогава защо… защо просто не ни убиете? — изрева тя с подивели очи. Траник се замисли. Отново сведе поглед към ръцете си, със замислено изражение разглеждайки и двете им страни. Мълча толкова дълго, че чак серетите се обърнаха към него. Стражът вдигна глава към нея със замъглени очи и треперещи устни:
— Някои петна могат да бъдат отстранени само след усилено търкане. Нека тя да е следващата.
Глава 7
Гнили яйца
За императрица Модина всичко се бе променило месец по-рано, след като се бе изправила на балкона и отправила приветствие към своите поданици. Благодарение на Амилия, която неспирно подкопаваше регентската решителност, императрицата понастоящем се наслаждаваше на безпрецедентна свобода в рамките на двореца. Необезпокоявана, тя се разхождаше с чисто нови дрехи.
Никога не се отправяше към някаква конкретна цел, често дори не помнеше къде е ходила. Копнееше да усети трева под нозете си, ала не й бе позволено да напуска двореца. Бе сигурна, че никой стражник не би се опитал да я спре, ако се опиташе да напусне, ала се страхуваше, че Амилия щеше да си навлече гнева на регентите. И това я държеше затворена.
Модина крачеше грациозно в новата си рокля, тиха и замислена, както подобава на една императрица. Слизайки по витото стълбище, усети как шлейфът се влачи по каменните стъпала. Новите рокли също бяха заслуга на Амилия. Секретарката лично бе надзиравала скрояването им, предотвратявайки всякакви опити да бъдат украсявани с дантели или бродерия. Всяка бе ослепително бяла и скроена в семпъл, ала красив дизайн. Амилия бе рекла на кроячката, че главната цел е императрицата да се чувства удобно. Така че шивачката се съсредоточи върху създаването на изчистени, ала удобни одежди, изоставяйки твърдите яки, стегнатите корсажи и банелите.
Макар свободата и новите дрехи да бяха приветствани промени, най-драматичната разлика бе реакцията на виждащите императрицата хора. Напускайки спалнята си, Модина бе подминала две млади жени, носещи куп чаршафи, както и нарамил сума ти ботуши паж. Бе изпуснал един в мига, в който я видя, а момичетата се бяха впуснали в развълнувана размяна на реплики. Лицата им не се отличаваха от обичайните виждани от нея ликове — убеждението, че тя беше Мариборовият Избраник.
При първото й идване в двореца всички я бяха отбягвали, както се отбягва обичащо да хапе куче. След речта й малцината зърнати от нея я гледаха с любящо възхищение и неизречено разбиране, сякаш заявявайки, че най-накрая са разбрали предното й поведение. Новите рокли имаха неочаквания ефект да преобръщат възхищението в обожание — бялата чистота и семплост придаваха на Модина ангелско излъчване. Бе се превъплътила от побърканата императрица в святата — макар и болна — жрица.