Едва заплашителният поглед на Амилия придаде нужната тежест към горните й думи.
— Добре ли си? Какво има? — попита, коленичейки край Модина.
Императрицата вдигна глава и обви ръце около врата на Амилия, продължавайки да плаче. Амилия я прегърна и започна да я гали по косата. Нямаше представа какво не беше наред, ала трябваше да отведе Модина в стаята й. Ако Салдур чуеше — или още по-зле, ако влезеше сега… Опита се да не мисли за това.
— Всичко е наред, няма нищо. Аз съм с теб. Успокой се.
— Жива ли съм? — запита Модина с молещи очи.
За част от мига Амилия помисли, че императрицата се шегува. Ала две неща не съответстваха — погледът в очите на Модина и фактът, че императрицата никога не се шегуваше.
— Разбира се, че си — увери я тя. — Сега ела. Да те сложим да легнеш.
Амилия й помогна да се изправи. Модина стоеше като новородена сърничка, слаба и неуверена. Докато се отдалечаваха, зад тях се разнесе развълнувано шушукане. Ще трябва да се погрижа незабавно за това, помисли си секретарката.
Поведе Модина по стълбите. Джерълд, личният телохранител на императрицата, ги изгледа загрижено.
— Тя добре ли е? — попита той.
— Уморена е — рече Амилия и затвори вратата след себе си.
Императрицата седна на ръба на леглото си, взирайки се в нищото. Това не беше обичайният й празен поглед. Амилия виждаше, че тя усилено мисли върху нещо.
— Насън ли крачеше? Кошмар ли сънува?
Модина помисли за момент, сетне тръсна глава.
— Спомних си нещо — гласът й беше отпаднал и занесен. — Беше нещо лошо.
— За битката ли?
Това бе първият път, когато Амилия повдигаше темата. Подробностите от легендарното сражение на Модина с разрушилия Далгрен звяр бяха винаги смътни или придружени от тъй много догматика и пропаганда, че бе невъзможно да се отдели истината от измислицата. Като всички имперски граждани, Амилия също бе любопитна. Историите твърдяха, че Модина била сразила могъщ дракон със счупен меч. Само поглеждайки към императрицата, Амилия знаеше, че това не може да е истина, ала бе убедена, че нещо лошо се е случило.
— Не — тихо отвърна Модина. — Сетне. Събудих се в дупка, отвратително място. Мисля, че беше гробът ми. Не искам да си спомням. И за двете ни е по-добре да не го правя.
Амилия кимна. Откакто Модина бе започнала да говори, повечето от разговорите им се въртяха около Амилиния живот в Тарин дол. В редките случаи, когато питаше императрицата за неща от миналото й, изражението на Модина се помрачаваше, а светлината в очите й угасваше. Дълго след това не говореше, понякога с дни. Скелетите в гардероба й бяха легион.
— Не мисли за това тогава — рече й Амилия с успокояващ глас. Седна до императрицата и прекара пръсти през косата й. — Каквото и да е било, свърши. Сега си тук с мен. Ще можеш ли да поспиш?
Императрицата кимна, ала тревогата в очите й остана.
След като се убеди, че Модина спи спокойно, Амилия се измъкна тихо от стаята. Загърбвайки питащия поглед на Джерълд, тя се отправи към кухнята. Ако оставеше нещата без надзор, слугите щяха да пръснат слухове из целия дворец. Не можеше да си позволи Салдур да узнае.
Не бе посещавала кухните от доста време. Влажният дим, носещ миризмата на лук и мазнина, някога тъй познат, сега бе дразнещ. Осмина работеха вечерна смяна. Имаше някои нови лица, предимно млади момчета направо от улицата и момичета, все още миришещи на тор. Всички от тях работеха колкото за кумова срама, потънали в разговор, надвил шума на тенджери и тигани. Всички замлъкнаха при влизането й.
— Амилия! — избоботи Ибис Тинли в мига, в който я зърна. Старият морски готвач беше едър, брадат мъжага с яркосини очи. Кръв и мазнина лекьосваха престилката му, сдобивайки се с място в описанието. В едната си ръка държеше лъжица, а в другата — кърпа. Поставяйки огромна тенджера на печката, той се отправи ухилен към нея.
— Ти си прекрасна гледка за измъчените очи, момиче. Как се отнася към теб животът, защо не се отбиваш по-често?
Тя изтича към него. Без да обръща внимание на оцапаните му одежди и протокола, силно го прегърна.
Момчето, което носеше водата, изпусна кофите и ахна високо.
Ибис се изкикоти.
— Като че са забравили, че някога си работила тук. Старата Амилия умряла или нещо от сорта — и новата главна имперска секретарка се появила от нещото.
Остави лъжицата и пое ръката й.