Понякога биваха събирани на горната палуба, за да присъстват на нечие наказание. Досега бяха станали свидетели на четири нашибвания, ала Ейдриън познаваше битите само по име. Следобед бе раздаван грог — смесица от ром и подсладена вода, а вечерта отговарящият за безопасността офицер проверяваше дали всички огньове са угасени.
Повечето дни си приличаха, имаше малко изключения. В деня за поддържане на униформите капитанът отпускаше на екипажа допълнително време, през което моряците да зашият скъсаните си дрехи или да се занимават с хобита — като резбоване на дърво или кости. В деня за пране почистваха дрехите си. Тъй като бе забранено за целта да се използва прясна вода, а сапун липсваше, ризите и панталоните обикновено бяха по-удобни след цял ден работа под дъжда, отколкото след изпиране.
Вече всички бяха наясно със задълженията си и ги изпълняваха сносно. Ройс и Ейдриън със задоволство откриха, че не са единствените новаци на борда. Наскоро отвлечени мъже съставяха почти четвърт от екипажа. Мнозина от тях бяха родом от места като Олбърн и Дънмор, за което океанът бе нещо непознато. Тяхната непохватност и съдействието на Уайът прикриваше липсата на опит у Олриковите чудотворци. Вече и двамата знаеха рутината, за да се справят сами.
„Изумрудената буря“ продължи на юг, вятърът откъм задната част на левия й борд елегантно я тласкаше напред. Денят бе удивително топъл. Или бяха отишли дълбоко на юг, или есента им бе отпуснала един последен дъх топло време. Помощник-навигаторът и трюмовият старшина се появиха на палубата при първата камбана, за да разлеят грог.
Четири дни след началото на пътешествието Ройс най-сетне се приспособи. Цветът на лицето му се възвърна, ала за повече от седмица настроението му си остана развалено. Един от факторите за това бяха постоянните обвинения за смъртта на Дрю, които Джейкъб Дърнинг му отправяше.
— След като му прережа гърлото, просто ще хвърля тялото в океана — небрежно казваше Ройс. Екипажът бе получил дажби грог и моряците се бяха пръснали из горните палуби, къпейки се в ярките слънчеви лъчи. Ройс и Ейдриън си намериха удобно местенце между отвесната стена и лодката, където платнарят и хората му бяха оставили парчета излишен плат. От тях стана луксозно легло, идеално за наблюдаване на чистото синьо небе, украсено с облаци.
— Хвърлям го през нощта — и сбогом. Тялото дори няма да доплува до брега, защото акулите ще го изядат. По-удобно от цистерна с луга.
— Добре, ще го кажа още веднъж — Ейдриън започваше да се отегчава от темата на разговора. — Не можеш да убиеш Джейкъб Дърнинг. Нямаме си представа, какво става на борда. Ами ако той е свръзката на Мерик? Докато не узнаем нещо — каквото и да е — никого няма да убиваш.
Ройс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Да си припомним какво знаем досега — продължи Ейдриън.
— Като например факта, че Бърни Дефо едно време беше Диамант?
— Наистина? Виж, това е интересно. Тъй… Имаме пълен с елфи трюм; оръжия, достатъчно за екипирането на цяла армия; страж с отряд серети; тенкин; бивш Диамант. Смятам, че Траник трябва да е замесен. Съмнявам се да е тръгнал на почивка.
— Той се откроява като забит в гърба кинжал, поради което участието му ме съмнява.
— Добре, да го сложим в категорията може би. Това оставя Бърни най-отгоре в списъка. Той едновременно с теб и Мерик ли беше в гилдията?
Ройс кимна.
— Но не работехме заедно — почти не го и виждахме. Бърни беше копач — специализираше в ограбването на гробници, сетне се зае с иманярство. Сам се научи да чете, за да може да претърсва старите книги за указания. Откри Кътчето на Гейбъл и Лирантянската крипта, скрити някъде из Вайлън Хилс. Върна се с разни блага и всевъзможни истории за гоблини и призраци. Накрая нещо не се спогодиха с Бижуто и не след дълго заработи самостоятелно. След това не чух нищо за него.
— Но Мерик го е познавал, нали?
— Да.
— Дали те е познал?