— Не зная. Може би. Нямаше да ме издаде, ако беше. Не е глупав.
— Някакъв шанс да е обърнал страницата и да се е посветил на мореплаването?
— Толкова вероятно, колкото да се случи и с мен.
Ейдриън изгледа Ройс в продължение на един удар на сърцето.
— Поставям него на върха на списъка.
— Ами тенкина?
— Още един чудак. Той…
— Земя! — извика наблюдателят от предната мачта, сочейки към лявата част на носа. Ройс и Ейдриън се изправиха и погледнаха в указаната посока. Боецът не видя много, само тънка сива линия, но като че ли различаваше двете кули-близнаци в далечината.
— Това…
— Дръминдор — потвърди Ройс, поглеждайки през рамо, преди да седне отново с рома си.
— Чак толкова на юг ли се намираме? Отдавна не сме идвали насам.
— Не ми напомняй.
— Добре де, крепостта не беше най-приятното място, обаче градът беше красив. Трябва да признаеш, че Тур Дел Фур превъзхожда Колнора. Прекрасен климат, ярко оцветени сгради, а и е пристанище на република. Как да не харесаш отворен град.
— Нима? Я си спомни колко пъти си удари главата.
Боецът се намръщи.
— Ама ти наистина мразиш джуджетата. Наистина съм изненадан, че позволи на Магнус да остане в абатството. Да, има малко джуджешка архитектура, обаче е построено солидно. Поне това трябва да признаеш. Освен това хареса виното, помниш ли?
Ройс сви рамене.
— Беше заказвал нещо за тенкина.
— О, да. Името му е Стаул.
— Не изглежда като моряк.
— Не — Ейдриън поклати глава. — Той е воин. Повечето тенкини са такива. Въпросът е, че те никога не напускат Гур Ем.
— Кое?
— Не си бил в Калис, нали? Цялата източна половина е тропическа гора, най-гъстата част от която се нарича Гур Ем. За пръв път виждам тенкин извън Калис, което ме кара да мисля, че Стаул е прокуденик.
— Не ми звучи като човека, с когото Мерик би работил.
— Значи Бърни остава номер едно — Ейдриън се замисли. — Смяташ ли, че има нещо общо със смъртта на Дрю?
— Възможно — рече Ройс, сръбвайки. — Онази нощ той беше на гротмачтата, но ми беше прекалено зле, за да обръщам внимание. Нищо чудно Бърни да го е побутнал. Ала му трябва причина да го стори.
— Дрю и Бърни играха заедно карти миналата нощ. Дрю спечели и ако Бърни е крадец…
Ройс поклати глава.
— Бърни не би го убил заради комар. Не и ако не са били страшно много пари. Медта и среброто, за които са играли, не влизат в сметката. Това не означава, че не го е убил. Просто не е било заради играта. Нещо друго случи ли се тогава?
— Не… макар Дрю да спомена, че на сутринта щял да разкаже на Грейди за някого, който щял да се качи на борда, за да помага за намирането на рог. Дрю смяташе това за забавно. Смяташе, че рогът бил лесен за намиране. Щеше да разкаже повече подробности на закуска.
— Може би Дрю е чул нещо, което Дефо би предпочел да остане в тайна. Това е по-вероятна причина. Но… рог?
Отидоха при Уайът. Бе свалил шапката си с перо, а бялата му ленена риза се вееше около почернялата му кожа като платно. Държеше руля на „Бурята“ в равновесие с натиска на вятъра. Видяха го да се взира в сушата със стъклени очи, ала щом ги зърна да се приближават, рязко заби нос в компаса и избърса лице в ръкава.
— Добре ли си? — попита Ейдриън.
— Д-да — изхриптя Уайът, сетне се изкашля, прочиствайки гърло. — Отлично — подсмръкна и обърса нос.
— Има голям шанс да я откриеш — увери го Ройс.
— Видя ли? Дори господин Циник изразява оптимизъм относно шансовете ти. Това трябва да говори нещо.
Уайът се усмихна насила.
— Имаме въпрос — каза Ройс. — Имаш ли някаква представа какво представлява рогът?
— Разбира се, гледате точно в него — Уайът посочи към носа. — Това е Делгоският рог. Щом го подминем, капитанът най-вероятно ще заповяда корабът да заобиколи откъм наветрената страна и сетне да заплуваме по вятъра.
Ройс се намръщи.
— Да приемем за момент, че не съм опитен моряк.
Уайът изхихика:
— Ще завием наляво и ще се отправим на изток.
— Откъде знаеш?
Уайът сви рамене.
— Рогът е последната земя толкова на юг. Ако запазим сегашния курс, ще продължим към нищото — само въртопи, Дакка, морски дракони. Ако заобиколим по… завием наляво, ще поемем към източното крайбрежие на Делгос.