— А натам какво има?
— Малко неща. Тези скали продължават чак до Вандън, единственото друго соленоводно пристанище в Делгос. Освен като седалище на „Подправки Вандън“ то е известно и като пиратско пристанище — или по-точно пиратското пристанище. И там не отиваме. „Бурята“ е великолепен кораб, обаче чакалите ще се струпат като глутница вълци и няма да ни оставят на мира докато не се предадем или не ни потопят.
— Пиратите не пречат ли на търговията с подправки?
— Кой мислиш я ръководи?
— О…
— После? — поинтересува се Ройс.
— Дагастанският залив и цялото калианско крайбрежие, пристанища в Уесбаден и Дагастан. Сетне идва край на цивилизацията и започва архипелагът Ба Ран, където никой не ходи, дори пиратите.
— И си сигурен, че това е рогът?
— Мда, всеки плувал по Шарона моряк го разпознава. Невъзможно е да се пропусне старият Дръминдор.
Макар брегът все още да бе отдалечен на множество левги, древната джуджешка постройка вече се виждаше ясно, извисявайки се далеч по-високо от всичко, което Ейдриън бе виждал. Масивните кули се протягаха към небето на почти осемстотин фута над скалата, в която се разбиваха вълните. Изглеждаше едновременно като паметник и крепост. Донякъде напомняше на две огромни зъбчати колела, впили зъби в морето. Дим се виеше от върха на всяка кула. На половината разстояние от земята имаше сводести отвори, протегнали се към морето като гигантски чучури. Двойните кули бяха свързани с едноарков каменен мост, пораждащ впечатлението за гигантски прозорец.
— Крепостта даже нощем не може да се пропусне, както я осветяват. Трябва да я видите при пълнолуние, когато са надули комините. Струва си гледката. Построена е върху вулкан и изпускането на дима не позволява натрупването на прекалено голям натиск. Корабите често проектират така курса си, че да минат оттук точно по пълнолуние. Ала също така се държат надалече. Джуджетата, които са построили крепостта, определено са си разбирали от работата. Никой кораб не може да влезе в залива Терландо, ако владетелите на Дръминдор не желаят това. Могат да изстрелват стопена скала на стотици футове разстояние и да изпепелят цяла флотилия за броени минути.
— Запознати сме — рече студено Ройс.
Уайът повдигна вежда:
— Лош опит?
— Веднъж имахме мисия там — отвърна Ейдриън. — Джудже на име Грейвис беше ядосано, че хората осквернявали смятаното от него за джуджешки шедьовър. Трябваше да му попречим да го саботира.
— Промъкнали сте се в Дръминдор? — Уайът изглеждаше впечатлен. — Смятах, че е невъзможно.
— Почти — каза Ройс. — И не ни беше платено достатъчно, за да оправдае затрудненията, които ми причини.
Ейдриън изсумтя.
— На теб? Аз бях този, който едва не умря при скока. Ти просто висеше там и се хилеше.
— Как влязохте? Чувал съм, че мястото се охранява по-усилено от кесията на Корнелиус ДеЛур — настоя Уайът.
— Не беше лесно — изръмжа Ройс. — От тази задача намразих джуджетата. Е, от нея и… — той замлъкна, разтривайки разсеяно рамото си.
— Есенното пълнолуние е след няколко седмици. Може би при обратния път ще наблюдаваме представлението — рече кормчията.
Наблюдателят оповести зърнатите от него платна. Няколко кораба се бяха скупчили под закрилата на крепостта, ала бяха толкова далече, че само марселите им се виждаха.
— Бих очаквал капитанът да е заповядал смяна на курса досега. Приближава ни ужасно близо.
— Крепостта не може да стреля чак дотук, нали? — попита Ейдриън.
— Не, ала тя не е единствената опасност — изтъкна Уайът. — Тези води не са безопасни за имперските съдове. Официално не сме във война с Делгос, но всички знаят, че ДеЛурови подкрепят националистите и… стават инциденти.
Продължиха да плават на юг. Едва след като носът бе останал далеч зад кърмата, капитанът се появи на квартердека. Сега щяха да узнаят накъде се отправят.
— Застани на дрейф! — заповяда той.
— Обърни грота! — изкрещя лейтенантът и моряците се разтичаха.
Това бе първият път, когато Ейдриън чуваше тези заповеди и се радваше, че в качеството си на корабен готвач не му се налага да ги изпълнява. Не му отне дълго време да разбере точното им значение. Главното платно бе нагласено така, че да улавя вятъра с лицето си. Ако фокмачтата и бизанмачтата също бъдеха обърнати, корабът щеше да заплува на заден ход. Тъй като те останаха в сегашната си позиция, силата на вятъра се уравновесяваше и корабът остана неподвижен.