— Все още не те приема?
— Не, не мога да прескоча секретарката й. Тази лейди Амилия е много лукава. Прави се на простодушна и гледа с невинни очи, ала охранява императрицата непоколебимо. А Салдур и Етелред изобщо не помагат. Настояват, че тя възнамерявала да се омъжи за Етелред. Това трябва да е лъжа. Просто не мога да си представя Модина да сключва брак с този дърт лос.
— Особено, когато би трябвало да избере млад сръндак като теб?
— Именно.
— И желанието ти е породено от истинска любов, разбира се. Изобщо не си мислил, че оженването за Модина би те направило император?
— Като човек, издигнал се от трети син на посрамен барон до имперски канцлер, изненадан съм, че изобщо ме питаш.
— Арчи! — долетя гласът на регент Салдур, кънтейки по коридора.
— При Бидингс съм! — провикна се в отговор през вратата Арчибалд. — И не ме наричай…
Бе прекъснат от внезапното втурване на слугинята с кофа в ръка, изхвърчала от кабинета:
— Изглежда и тя не харесва особено Салдур.
Ариста бе намокрила роклята си с вода и грубата тъкан прилепваше към краката й. Тънките платнени обувки съпровождаха тичането й с неприятно шляпане. Гласът на Салдуровия глас я накара да затича по-бързо.
Бе се отървала на косъм, но все пак се чудеше дали дори самият Салдур, познаващ я от малка, щеше да я разпознае сега. В превъплъщението й не бе имало нищо магическо, ала това не го правеше по-малко неразпознаваемо. Носеше мръсни парцали, нямаше грим, а някога сияйната й коса сега беше сплъстена слама. Бе просветляла, избелена от слънцето, същевременно почернило кожата й. Но промяната не се свеждаше до външния вид. Понякога, когато зърваше собственото си изражение, й трябваше момент да осъзнае, че вижда себе си, а не някаква бедна селянка. Момичето с блестящите очи бе изчезнало, мрачен дух обитаваше изтерзаното тяло.
Изключителната абсурдност на ситуацията представляваше най-голямата защита. Никой нямаше да повярва, че разглезена, егоистична принцеса доброволно би се наела да търка подовете в палата на врага си. Съмняваше се, че дори умът на Салдур би могъл да се издигне достатъчно, за да види зад илюзията. Дори и ако на някои хора се стореше позната — а изглежда имаше неколцина такива — умовете им просто не биха стигнали дотам. Да се достигне до мисълта, че чистачката Елла е принцесата на Меленгар, бе толкова нелепо, колкото и идеята, че прасетата владеят дар слово или че Марибор не е бог. Реализацията изискваше отворен към нови идеи ум, а такива в палата липсваха.
Единственият друг, за когото се притесняваше, освен Салдур, бе секретарката на императрицата. Тя не беше като другите — бе забелязала Ариста. Амилия гледаше маскировката й с подозрителни очи. Салдур очевидно бе поставил най-добрите и най-умните си хора край императрицата. Ариста правеше всичко по силите си да отбягва секретарката.
Северно от Ратибор принцесата се бе сляла с група бежанци, отправили се към Акуеста. Пристигнаха месец по-рано. Магията за откриване на местонахождение я бе отвела в самия дворец. Оттук нещата се усложняваха. Ако бе по-уверена в магията и своите умения да я прилага, щеше веднага да се отправи към Меленгар с новините, че Гаунт е затворен в имперския палат. Но сега се нуждаеше лично да види Дигън. Успя да постъпи на работа като камериерка, надявайки се да повтори магията на различни места в замъка, ала нещата не протекоха по план. Стриктно наблюдавана от главната прислужница Едит Мон, рядко й оставаше достатъчно свободно време и уединение, за да направи заклинанието. При няколкото удали й се възможности димът указа посока, ала лабиринтът от коридори обезсмисляше всеки опит да бъде последван. Лишена от магията, Ариста реши да открие с подслушване къде е затворен Гаунт, същевременно опознавайки двореца.
— К’во си правила сега? — изкрещя Едит Мон на Ариста, когато последната влезе в миялната.
Ариста си нямаше представа как изглежда един хобгоблин, но смяташе, че приликата с Едит Мон ще да е доста голяма. Тя беше едра и силна. Огромната й глава стоеше върху раменете като камък, премазала някогашния врат. Лицето, сипаничаво и петнисто, осигуряваше идеалната основа за широкия нос с ширнати ноздри, през които тя дишаше шумно, особено в моментите на гневност — както правеше и сега.