Едит изтръгна кофата от ръцете й.
— Непохватна брантия! Най-добре се моли да си го изляла връз себе си. Чуя ли, че си оставила локва в коридора…
Мон вече три пъти беше заплашвала да я бие с пръчка, ала бе прекъсвана всеки път — дважди от главния готвач. Ариста не бе сигурна какво да прави, ако се стигнеше до това. Едно беше да търка подове, ала да се остави да бъде набита от дърта вещица — съвсем друго. Ако Едит се опиташе, щеше да открие, че новата камериерка крие много изненади. Принцесата често се развличаше с мислите какво проклятие би било най-подходящо за Едит Мон. В момента обмисляше достойнствата на подкожните червеи, ала на глас рече:
— Ще има ли нещо друго за днес?
Старата жена я прониза с поглед.
— О! Смяташ се за нещо, налтъй? Мислиш, че си по-добра от нас, че гъзът ти е от сребро. Да, ама не! Даже нямаше семейство. Зная, че живееш в оназ алея с останалите бягащи. На една усмивка от курвалъка си, тъй че аз на твое място бих внимавала, сладурче.
Неколцина от останалите кухненски работници се изкикотиха. Някои дори рискуваха да си навлекат гнева на Едит, спирайки работата си, за да наблюдават сеира. Миячките на чинии, чистачките и камериерките бяха под нейно ръководство. Останалите — готвач, касапин, пекар, виночерпец — бяха ръководени от Ибис Тинли, ала заставаха на страната на Едит — в крайна сметка Елла беше новото момиче. В живота на онези от миялната чуждите наказания бяха идентични на забавление.
— Това да или не означава? — спокойно запита Ариста.
Очите на Едит се стесниха заплашително.
— Не, обаче утре ш’изчистиш всяко цукало в замъка. И не само да ги изпразниш, моля-моля. Искам ги изтъркани.
Ариста кимна и мина покрай нея. В този миг студена вода се посипа отгоре й — Едит бе изляла кофата върху нея.
В стаята гръмна всеобщ смях.
— Срамота, дето водата не беше чиста. Нямаше да ти навреди едно баняне — изкикоти се Мон.
Глъчката рязко затихна с появата на Ибис от килера.
— Какво става тук? — гръмовният му глас привлече вниманието на всички.
— Нищо, Ибис — отвърна Едит. — Просто обучавам една от новите.
Готвачът видя Ариста да стои сред нарастваща локва, мокра от глава до пети. Цялата й рокля бе подгизнала, тънката материя неблагопристойно прилепваше към тялото й, карайки я да скръсти ръце пред гърдите си.
Ибис се намръщи.
— Какво има, Ибис? — ухили му се Едит в отговор. — Не ти ли допадат методите ми на обучение?
— Не, не бих казал. Защо винаги се отнасяш така с тях?
— Какво ще направиш? Ще вземеш Елла под крилото си, както направи с оная уличница Амилия? Тази може да стане архиепископ!
Отново гръмна смях.
— Кора! — излая Ибис. — Донеси на Елла покривка да се увие.
— Внимавай, Ибис. Ако я скапе, камерхерът тебе ще обвинява.
— А ако Амилия научи, че си я нарекла уличница, може да си изгубиш главата.
— Тази малка преструвана не й стиска да ме пипне с пръст.
— Възможно е — рече главният готвач. — Ала тя вече е една от тях и се обзалагам, че всеки благородник, който чуе, че си обидила човек от тяхното съсловие… може да го приеме лично.
Усмивката на Едит изчезна, а заедно с нея и смеха.
Кора донесе покривка, която Ибис прегъна два пъти, преди да я увие около раменете на Ариста.
— Надявам се да имаш друга рокля вкъщи, Елла. Тази нощ ще бъде студено.
Ариста му благодари и излезе. Вън вече беше мрачно — и както Ибис бе прогнозирал, студено. Есента бе в разгара си и нощният въздух сепна мокрото й тяло. Градината беше почти празна, само няколко закъснели колари издърпваха колите си през главната порта. Между централната кула и конюшните притичваше паж, мъкнещ дърва, но по-голямата част от обичайната активност в двора липсваше. Премина през портите. Стражите не й обърнаха внимание, както всяка вечер досега. В мига, в който стигна моста и излезе извън защитата на крепостните стени, вятърът я нападна с пълна сила. Стисна зъби, за да не извика, притисна ръце към тялото си, чиито пръсти вече почервеняваха. Трепереше тъй силно, че едва ходеше.
Никакви подкожни червеи. Това не е достатъчно зло.
— Олеле! — възкликна мисис Баркър, притичвайки да посрещне влязлата в Брисбейнската алея Ариста. — Какво е станало, дете? Пак ли онази Едит Мон?
Ариста кимна.
— За какво този път?