Линет не му обърна внимание и изтръгна детето от съпруга си, притискайки Уери към гърдите си. Започна да го люлее, все едно беше новородено.
— Събуди се, миличък — нежно прошепна тя. Сълзи прокапаха по окървавените му бузи. — Моля те, бебче, в името на Марибор, моля те, събуди се. Моля те…
— Лин, скъпа — заговори Брайс.
— Не! — изкрещя му тя и притисна детето още по-силно.
Ариста се взираше с буца в гърлото. Очите й се изпълваха тъй бързо, че не можеше да вижда ясно. Уери бе чудесно момче, игриво, дружелюбно. Напомняше й на Фанън Пикъринг, което само влошаваше нещата. Ала Фанън бе умрял с меч в ръка, а Уери беше само на осем, надали бе докосвал оръжие в краткия си живот. Не можеше да проумее защо подобни неща се случват на добри хора. По бузите й се стичаха сълзи, докато гледаше дребната фигурка да умира в майчините си ръце.
Принцесата затвори очи, обърсвайки сълзите. Когато ги отвори, забеляза неколцина от тълпата да се отдръпват.
Робата й сияеше.
Излъчвайки бледа светлина, лъскавият плат заливаше околните с бяла лъчистост. Линет видя сиянието — на лицето й изгря надежда. Погледна към Ариста с молещи очи.
— Елла, можеш… можеш ли да го спасиш? — запита с треперещи устни и изпълнен с отчаяние поглед. Ариста започна да оформя думата не, ала Линет бързо заговори отново. — Можеш! — настоя тя. — Зная, че можеш! Винаги съм знаела, че в теб има нещо различно. Начина ти на говорене, движенията ти. Как забравяш името си — и тази… роба! Можеш да го спасиш, зная! Моля те, Елла.
Тя замлъкна и преглътна, тресейки се тъй силно, че главата на Уери се олюля.
— О, Елла, зная… зная, че това е много повече от три медни, но той е моето бебче. Ще му помогнеш, нали? Моля те, моля те, Елла.
Ариста не можеше да си поеме дъх. Чувстваше как сърцето й кънти в ушите, а тялото й трепери. Всички я наблюдаваха мълчаливо. Дори Линет спря молбите си. Ариста се чу да произнася през треперещи устни:
— Положи го на земята.
Линет нежно остави телцето на Уери. Крайниците му бяха безжизнени, главата необичайно извита на една страна. От раната му продължаваше да струи кръв.
Принцесата коленичи до него и положи ръка на гърдите му. Все още дишаше, ала тъй плитко, тъй слабо. Затваряйки очите си, Ариста започна да напява. Чу разтревоженото мърморене на зяпачите, прогонвайки ги от ума си един по един. Усещаше сърцата на насъбралите се около нея мъже и жени, заглуши и тях. Съсредоточи се върху звука на вятъра. Тихо и нежно вееше той, вихрейки се между сградите, по улиците, плъзгайки се върху камъните. Над себе си почувства блясъка на звездите и усмивката на луната. Ръката й бе положена върху телцето на момчето, ала пръстите й почувстваха струните на инструмента, на който копнееше да свири.
Нежният вятър се усили. Лекото завихряне премина във вихрушка, вихрушката — във вихър, а вихърът — във виелица. Косата й се разхвърча бясно, ала тя дори не забеляза — пред нея лежеше празнота, а отвъд имаше далечно сияние. Тя го виждаше в мрака, мътен силует, очертан в светлината, смалявайки се. Тя му извика. Той спря. Тя прокара пръсти по струните и силуетът се обърна. Сетне плесна ръце с цялата си сила. Разнесе се гръмовен звук.
Когато отвори очи, светлината от робата й бе угаснала, а тълпата ликуваше.
Глава 10
Паднала звезда
— Платно на хоризонта! — провикна се наблюдаващият.
„Изумрудената буря“ се намираше на две седмици път от Акуеста, порейки спокойните води на Гхазелско море. Вятърът духаше постоянно от югозапад. Откакто бяха заобиколили Делгоския рог, се движеха бавно. Корабът плаваше бейдевинд, борейки се с почти насрещния вятър. Темпъл постоянно намираше работа на мачтовите да поддържат курса, но Ейдриън предполагаше, че един забързано крачещ човек щеше да напредне доста повече.
Бе средата на утрото. Моряците, които не бяха заети с такелажа или навигацията, търкаха палубата с блокчета пясъчници или я подсушаваха. Всички кадети бяха на квартердека и получаваха урок по навигация от лейтенант Бишъп. Ейдриън тъкмо бе занесъл вчерашната мазнина и се връщаше в камбуза, когато чу вика на наблюдателя. Отправяйки се към бакборда, зърна в далечината малък бял квадрат. Бишъп моментално прекрати обучението и насочи натам далекогледа си, сетне прати един кадет до каютата на капитана. Последният изникна толкова бързо, че все още си слагаше шапката, когато се появи на квартердека. Спря за момент, оправи униформата си, подуши въздуха със сбърчен нос.