Есрахаддон пристъпи на мрачния централен площад. Погледна назад и въздъхна. Наистина харесваше Ариста. Щеше му се да може да й разкрие всичко, ала рискът бе прекалено голям. Макар и свободен от Гутария, все още се страхуваше, че църквата го подслушва — не всяка негова дума, както когато бе затворен, ала Моуиндули умееше да слуша от разстояние. И съответно Есрахаддон трябваше да третира всички разговори като подслушвани. Едничка небрежност, само едно изтървано име, и всичко щеше да бъде изгубено.
Времето изтичаше, ала поне вече се бе убедил, че Ариста е станала цензар. Той бе посял семето и почвата се оказа плодородна. Бе започнал да подозира уменията й в утрото на Ратиборската битка, когато Ейдриън спомена, че дъждът не се очаквало да спре. Подозираше, че Ариста е направила магията, ключова за победата на националистите. Оттогава дочуваше слухове за необичайните сили на новата кметица. Ала едва когато бе разрушила заключващата му магия с леко махване на ръка, можа да се убеди, че Ариста разбира Изкуството.
Освен него и Аркадиус нямаше други човешки чародеи. Двамата бяха жалки представители. Аркадиус беше просто стар бездарник — от тези, които цензарите наричаха факуин — елфически термин за най-невежите магьосници: знание без талант. Факуините никога не успяваха да преминат от базираната на вещества алхимия в истинската, кинетична версия на Изкуството.
Есрахаддон не се смяташе за кой знае колко по-добър. Бе не само физически сакат, но и магически инвалид. Ала сега, с появата на Ариста, човечеството отново притежаваше истински артист. Тя все още бе новак, едва дете, но с времето талантът й щеше да се развие. Един ден щеше да стане по-могъща от който и да е крал, император, воин или свещеник.
Знанието за властта й над цялото човечество бе доста повече от леко притеснителна. По време на Старата империя съществуваха предпазни мерки. Съветът на цензарите бе надзиравал владеещите Изкуството и се грижеше за правилното му прилагане. Сега всички те бяха изчезнали. Останалите магьосници, неговите братя и дори по-низшите магове, бяха мъртви. С неговата кастрация църквата смяташе цензарската заплаха за елиминирана. Сега се бе появил друг истински практикуващ Изкуството. Есрахаддон бе убеден, че никой не подозира заплахата, представлявана от принцесата.
Той се нуждаеше от нея. Макар Ариста да не осъзнаваше още, тя също се нуждаеше от него. Щеше да й обясни източника на Изкуството и употребата му. Цензарите бяха закрилници, съхранители, защитници. Пазеха тайни, които щяха да съхранят човечеството сред края на Ули Вермар.
Когато Есрахаддон бе научил истината преди хилядолетие, той се чувстваше облекчен, че няма да бъде сред онези, на които щеше да се наложи да се занимават с този проблем. Денят щеше да настъпи след векове. Каква ирония, че десетвековният му престой в Гутария бе удължил живота му до това време. Събитието, нявга отложено за недостижимото бъдеще, сега се намираше само на месеци. Позволи си да се изсмее горчиво, сетне се отправи към центъра на площада, където да седне и помисли.
Планът му бе тъй крехък и слаб, ала всички парчета си бяха по местата. Ариста се нуждаеше единствено от време, за да усъвършенства уменията си. Ейдриън знаеше, че е Пазител на Наследника, и се бе доказал достоен. Сетне идваше и Наследникът — малко вероятен избор, определено, ала същевременно напълно подобаващ.
Да, всичко ще бъде наред, заключи той. Нещата винаги се оправят накрая. Поне така казваше Йолрик.
Йолрик бе най-мъдрият сред всички им, страстно вярващ в умението на света да се самопоправя. Най-големият страх на Есрахаддон при падането на Старата империя бе Йолрик да не застане на страната на Венлин. Фактът, че все още съществуваше наследник на стария император, доказваше, че Есрахаддоновият наставник не бе помогнал на патриарха. Есрахаддон се усмихна широко. Учителят му отдавна беше мъртъв. Бе древен, още когато Есра беше момче.
Магьосникът опъна крака и се опита да изчисти ума си. Нуждаеше се от почивка, ала от векове не можеше да го стори. На почивка се наслаждаваха само людете с чиста съвест. Неговите ръце бяха прекалено оцапани с невинна кръв. Твърде много хора бяха умрели, за да се провали точно сега.